Среднощната градина на Том – класическа британска литература за деца

Попаднах на тази книжна скъпоценност по щастлива случайност –  след проучване за друг роман („Когато Марни беше там“) и безцелно ровене в градската библиотека. А всъщност „Среднощната градина на Том“ от Филипа Пиърс никак не е „случайна“ книга – с медал Карнеги от 1958 г. и статут на вечна британска класика. За радост е издадена на български от изд. Пан, макар и в отдавна изчерпан тираж.

За Том Лонг лятната ваканция започва злополучно: брат му Питър се разболява от дребна шарка и родителите му го изпращат при роднини в провинцията, докато отмине карантинния период. Леля Гуен и чичо Алън са добри към Том (те нямат собствени деца), но за беда живеят в малък апартамент без градина и момчето тъжно предвкусва скуката, която го очаква. Забранено му е дори да броди из останалата част от къщата (бивше провинциално имение, сега разделено на отделни апартаменти под наем) и трябва да внимава да не разгневи хазяйката г-жа Бартоломю.

Все пак Том не устоява на изкушението и още първата нощ тръгва на разузнавателна обиколка, след като за свое изумление чува старият часовник в къщата да бие тринадесет пъти. Но го очаква още по-голяма изненада: скрита зад врата на долния етаж се е притаила прекрасна огромна градина, за съществуването на която леля му и чичо му незнайно защо са премълчали. След настояванията му през деня го отвеждат на същото място, но то изглежда съвсем различно – малък и сбутан заден двор, използван за гараж от съседите.

След усилени размишления и нощни похождения Том стига до извода, че по някаква причина градината се открива само на него, само нощем и то когато часовникът за пореден път отмери абсурдния тринайсти час. Ясно е, че трябва да пази градината в тайна от възрастните, за да може да продължава да броди необезпокоявано там. За целта момчето ловко измисля претекст да удължи престоя си при леля и чичо, като компенсира скучаещия си брат Питър с тайни подробни писма, описващи нощните му експедиции.

А в градината става все по-интересно с всяка изминала нощ: Том среща там (може би духовете на) три момчета около неговата възраст, които не го виждат и чуват, но все пак му е интересно да наблюдава. Появява се и тяхната по-малка братовчедка Хати, която по някаква причина може да общува с него и не след дълго му става любим спътник, водач и другар в тайните нощни разходки и градински лудории.

Междувременно Том забелязва, че докато той се измъква всяка нощ, времето в градината явно тече по различен начин, защото сезоните там често се менят, а Хати и момчетата видимо порастват много бързо. Той провежда и кратко разследване (само с помощта на енциклопедии и логично мислене, без Гугъл!!! :)) в коя епоха го пренася тайната градина, тъй като видимо по дрехите на децата, те не са негови съвременници.

Какво се случва по-нататък нямам право да издам, защото ще ви отнема неподправеното удоволствие сами да разплетете загадката на градината. Според мен обаче не бива да пропускате да последвате Том Лонг в среднощните му разходки по няколко причини:

– на първо място е удивителната фабула. В  кратък обем страници наглед семплата история приема възхитителен развой, а краят успява едновременно да размисли, натъжи и трогне (правопропорционално на възрастта на четящия :))

– главният герой е симпатично, съвсем обикновено момче, заредено със здравословна доза любопитство, авантюризъм, понякога твърде самонадеян или по детски егоцентричен, но с така нужната чувствителност и състрадание към околните в точните моменти;

– забележителна атмосфера: „Среднощната градина на Том“ пленява по очарователно старомоден начин в най-добрите традиции на британската класическа литература. Тя би допаднала на всеки запален читател от около 10 до 100+ години, който харесва атмосферата, настроенията и посланията в „Тайната градина“ на Франсис Ходжсън Бърнет. А ако в добавка обичате истории с пътуване във времето като мен – тази книга е задължителна за Вас.

И още една любопитна подробност за финал: през 2007 г. се провежда гласуване сред британските читатели за най-добра книга – лауреат на медала Карнеги по случай 70-годишния юбилей на наградата. Краткият списък от 10 кандидата е изготвен от специалисти по детска литература от библиотечната асоциация CILIP (Chartered Institute of Library and Information Professionals). „Среднощната градина на Том“ на Филипа Пиърс е класирана на второ място от читателите след епичната трилогия на Филип Пулман „Тъмните му материи“.

По този повод Филип Пулман коментира: „Лично аз смятам, че са улучили инициалите, но не и името…Не знам дали резултатът би бил същия след сто години. Вероятно тогава би победила Филипа Пиърс.“

Българското издание на изд.Пан от 2004 г. е с оригиналните илюстрации от Сюзън Айнциг и превод на Емил Будев.