Споделено: Размисли за предимствата на хартиените детски книги

Преди години се сещам как една от темите за есе в журналистическия факултет към СУ беше “Ще изяде ли мишката книгата?”. Тогава бях в гимназията и се оставях да ми помагат за решаването на задачи на Паскал (език за програмиране), като дълбокомислено отбелязвах факта, че напечатаната хартия е велико откритие още от времето на Гутенберг и някакви си компютри и разни други машинарии няма как да изместят обширните й владения.

През студентските години на помощ ми дойде интервю със знаменития италиански писател Умберто Еко, който си спомням, че казваше как книгите не могат да изчезнат, защото, подобно на приборите за хранене, са съвсем естествено продължение на ръцете.

Да, но в ежедневието ни навлязоха електронните четци, които са нещо съвсем различно от лаптопи и таблети, и, забележете, също са естествено продължение на ръцете ни – леко, удобно, с възможност за различен шрифт, наподобяващи хартия (дори на допир!), с възможност за приглушено осветление, мек или по-студен нюанс, с още най-различни екстри, събрани на едно място. Твърдя го вече напълно убедена, а и като притежател на един подарен ми такъв, без да се опитвам да правя реклама (макар че май това се получава в известна степен).

И все пак, има владения на книжното богатство, до които четците все още не могат да се домогнат по никакъв начин. Това са детските книги, особено тези за най-малките читатели. Най-вероятно след време ще се създадат четци, които да отговарят на предимствата на книжното тяло, но засега такива липсват и много издателства насочват усилията си в създаването на “съкровища” от хартия. Защото не може да не се съгласите, че:

  • допирът до хубава, плътна хартия (гланцирана при някои издания, при други с лека, но много приятна грапавина) е незаменим.

Такива са енциклопедичните издания като “Море” и изобщо всички с красиви и заемащи голямо пространство илюстрации, внушаващи на мъниците усещане за детайлите на рисунките, за цветовете и внимателно подбрания шрифт (последното от страна на големите четящи, разбира се).

  • възможността книгите да са по-големи или различни в сравнение със стандартния размер на тези за възрастни помага на малките деца да се насладят на майсторството на много илюстратори.

На страниците биха могли да се вместят картини, разкриващи определена случка, да бъде представен даден герой или идея в уголемен вид. Възможно е също думите да са малко на брой, но това да е нарочно търсено внушение, както е във “Весели случки с Петсън и Финдъс”, “Островът на барбароните” или “Когато искам да мълча”.

  • когато историята е в стихотворна форма, а обемът на текста обикновено не е твърде голям и натоварващ детското съзнание, и е съчетан с илюстрация, предизвиква изявата на емоции, на желание прочетеното да бъде повторено отново и отново.

Любими са ви навярно книгите с поезия за малките на Леда Милева, Валери Петров, Виктор Самуилов и други добре познати автори. На рожбите ми се харесва също поредицата по стихове на Любомир Николов и с илюстрации на Полона Ловшин за баба, дядо, сестра и брат, също поредицата “Във вълшебната гора” (изд. “Фют”).

Много обичани през последните години от много български деца са също книгите на Евгения Войнова и екипа Джулия Доналдсън – Аксел Шефлър.

  • нестандартната форма на книгата, например под форма на животно, цвете, превозно средство, напомня за играчка и може да е в подкрепа за ранния интерес към книгите;

  • съчетанието между картина, звук и текст доближава децата до природата или природата е “поканена” вкъщи чрез специални бутони и ни предизвиква да се доближим до нея не само чрез прочетено, видяно и чуто.

  • наличието на панорамни книжки или такива с отварящи се капачета, освен че могат да разказват историята по по-различен начин, доближават децата и до театъра.

Всяка страница може да бъде възприемана като сцена, а големите да се вживяват в образите на героите и дори да добавят към историята нещо от себе си. Последното всъщност е възможно за всяка детска книга при наличие на желание и ентусиазъм от страна на големите.

  • книгите са на много по-достъпна цена в сравнение с различните електронни устройства, а и е възможно да бъдат взети назаем от близката библиотека, където библиотекарите с удоволствие насочват децата спрямо интересите им.

Както казват мъдрите хора – за всичко си има време.

Да го използваме и за четене на добре направени книги!