“Сол при солта” – съпротива срещу забравата чрез литературата

През юни тази година „Сол при солта” (изд. Сиела) на Рута Сепетис бе обявена за носител на престижния медал „Карнеги” в юбилейното 80-то издание на най-старите награди за детско-юношеска литература във Великобритания. Книгата вече имаше своето българско издание с въздействащата корица на Дамян Дамянов, но различни ангажименти отложиха четенето й чак до есента.

„Сол при солта” разказва за не толкова известна морска трагедия – потъването на германския кораб „Вилхелм Густлоф” през януари 1945 г., когато германците извършват мащабна евакуация на войски и цивилни от Източна Прусия, заради настъпването на съветските сили. При капацитет 1900 души на кораба се качват 10 582 – половината от тях деца. Жертвите са 9 343. Фактите са ясни и финалът на историята отдавна е известен, затова авторката се е съсредоточила над задачата да покаже трагедията на по-лично ниво.

Сепетис избира да разкаже историята от името на 4-ма души – медицинската сестра Йоана (литовка), немския реставратор Флориан, страхливия, но фанатично и безмозъчно верен на нацисткия режим германски войник Алфред и 15-годишната полякиня Емилия. В кратките глави се редуват гласовете на всеки от тях и читателят получава калейдоскопична картина на масовата евакуация към пристанището в Готенхафен. Както става ясно от послеслова на самата Сепетис, изборът й именно на юноши и младежи за разказвачи е нарочен:

“Докато пишех този роман, ме измъчваха мисли за беззащитните деца и юноши – невинни жертви на преместването на границите, на етническото прочистване и на реваншистките режими. През Втората световна война са осиротели стотици хиляди деца. Изоставени или отделени от семействата си, те са били принудени да се борят сами с чудовището на войната, наследявайки скръбта и отговорността за събития, за чието възникване не са изиграли никаква роля. Избрах жанра роман за деца и юноши, за да покажа войната, видяна през очите на младежи от различни националности, принудени да изоставят всичко, което са обичали.”

Всеки от тях крие своя тайна и всеки е тласкан напред не само от желание за самосъхранение, но и от чувство, специфично за него – вина, съдба, срам и страх. Волно или неволно Йоана, Флориан и Емилия са част от една по-голяма и шарена група, в която има и по-възрастни хора, сляпо момиче, жена-великанка и дори осиротяло 5-годишно момченце. Всички тези съдби читателят следи чрез мислите на четиримата млади разказвачи и постепенно добива представа за пълното разрушение, което носи войната. Защото по думите на стария обущар Хайнц към Флориан:

 „Децата и младите хора като теб пострадаха най-много. Войната лиши много от тях от бъдеще.”

Хареса ми подхода на авторката да покаже лицето на войната на сегашните млади хора, за които тези събития са далече във времето и далече от мислите; да ги провокира да се поставят на мястото на бременната Емилия, бягащия Флориан или състрадателната Йоана, която се чувства длъжна да помогне на всеки ранен и болен, въпреки че няма лекарства и материали; да ги подтикне  да се замислят как биха се справили те в такава ситуация на глад, отчаяние, неизвестност къде са близките ти и съмнения дали изобщо някога ще ги видиш.

Качването на групата на “Вилхелм Густлоф” прилича на доброволно влизане в широко зейнал капан, а Рута Сепетис успява да поддържа напрежението докрая. Има символика в решението й кои от героите да спаси, но не по-маловажен е и начинът, по който се спасяват. 

Не мислете обаче, че Сепетис се опитва да стресне читателите с ужасяващи сцени и натрапване на трагедии. Тях тя споменава мимоходом, без коментар и без опити да потресе със смъртта на толкова много невинни хора. Задачата да се пренесе там и тогава и да съпреживее събитията е оставена на читателя, според собствените му способности, и именно с това романът ми въздейства най-силно. Фактите за съдбата на участниците в която и да е трагедия няма да бъдат забравени, докато има кой да чете, да преживява и да си спомня за тях. “Сол при солта” е книга, справила се отлично с тази задача.

Автор: Лора Филипова