Снежният човек, който стопля сърцата
Има книги, които оказват толкова силно въздействие върху нас, че ни е трудно да си ги представим в друга форма, визия или звучене. Една от тях безспорно е „Снежният човек“ на Реймънд Бригс. Книгата излиза за пръв път през 1978 г. и е изцяло няма, без дори кратки фрази или думи. „Снежният човек“ успява да плени сърцата на милиони деца и родители по света и до днес остава едно от традиционните зимни и празнични четива в много домове. Само няколко години след издаването й се появява и кратък рисуван филм по нея.
Оригиналният вариант на „Снежният човек“, уви, не е издаван у нас. Малцина са тези, които имат чуждестранно копие от книгата; преобладават хората, гледали филма. Уверявам ви, той също е повече от чудесен с плавната си анимация, меки цветове и брилянтна музика.
През 2022 г. изд. „Сиела“ запозна българските читатели със „Снежният човек“ на Майкъл Морпурго. Версията на Морпурго е под формата на новела, която е написана по повод 40-годишнината от издаването на книгата на Реймънд Бригс, стъпва на нея, но добавя повече плътност и детайли на образите и действието. Признавам, бях крайно скептична към новото издание. Дотолкова, че едва сега, година по-късно, реших да му дам шанс. Кому е нужна преразказана класика? И защо да се променя нещо, което е прекрасно такова, каквото е?
Изненадах се приятно. Майкъл Морпурго е чудесен разказвач и показва уменията си на такъв в „Снежният човек“. Книгата е написана с огромно уважение и преклонение към оригинала и пресъздава всички важни елементи от него. Илюстрациите на Робин Шоу също са много близки до тези на Бригс. Тук можем да се насладим отново на приглушени багри, меки форми, чисти линии.
Малкият Джеймс очаква Коледа с нестихващо нетърпение. За Коледа баба му винаги идва на гости, чете му любими книги, къщата се изпълва с аромати, а и момчето не спира да се надява Дядо Коледа да му донесе мечтаното зелено колело с големи гуми! Джеймс си ляга с препускащо сърце, а когато се събужда посред нощ, разбира, че навън e натрупал сняг.
„Всички мисли за Коледа, подаръци и Дядо Коледа – дори мислите за яркозеленото планинско колело – били забравени. Вече нищо друго нямало значение за Джеймс, освен снега и огромния снежен човек, който току-що решил да направи. Сега, веднага.“
Снежният човек наистина се получава внушителен и хубав, допълнен с шапка, бабин шал, нос от мандарина, ябълкови уши и копчета от броколи. През нощта Джеймс отново се събужда и решава да погледа новото си творение. Изведнъж човекът от сняг вдига голямата си бяла ръка и помахва. Маха и маха, докато момчето най-сетне разбира, че това не е сън, и се втурва надолу по стълбите към двора.
Двамата се отправят на далечно пътешествие до мразовития Северен полюс. Там Джеймс среща още стотици снежни човеци, дошли от различни кътчета на света, се впуска в шумно празненство. Там е и Дядо Коледа, който в разгара на тържеството се качва на шейната си и полита във въздуха, за да раздаде подаръците си. А Джеймс и снежният човек разбират, че е време да се връщат обратно…
На следващия ден Джеймс намира коледния си чорап препълнен, но разбира, че тази Коледа е получил далеч по-хубав подарък.
„- Мисля, че ти ми даде моя глас – казал той на снежния човек. – Вече мога да говоря като другите хора.“
Майкъл Морпурго успява да предаде по-пълно характера на Джеймс и родителите му и разширява представата за дома и семейството им. Те вече си имат куче и двор, изпълнен с живот. Джеймс си има баба, която също е способна на много изненади. Морпурго съумява да съхрани лекото чувство за самота и меланхолия от оригинала. Но докато в картинната книга те са по-скоро във въшния свят и финала, тук могат да се уловят в самия Джеймс. Той е тревожно дете, което заеква и няма приятели. Опитва всячески да се свие навътре и да стане незабележим, докато навън животът кипи. Краят тук също е малко по-различен, с повече оптимизъм и надежда.
„Снежният човек“ е уютна история, подходяща за самостоятелно четене от деца над 7 години, но ще грабне интереса и на по-малки слушатели, прочетена от родител или близък. Оставям ви да й се насладите, защото потъването в нея е чисто удоволствие.
