„Снегояд“ – удоволствията на истинската зима с Грег Хефли

В края на 2019 година Джеф Кини беше в България за среща със своите български читатели. Шоуто на „Снегояд“ в НДК беше вълнуващо, шумно и много забавно. В онзи момент „Снегояд“ (изд. Дуо Дизайн), 13-та от поредицата „Дневникът на един дръндьо“, току-що бе излязла на български.  Докато гледах децата да играят в снега през последните дни, съвсем естествено с тях се сетихме за книгата.

Обичайно дневникът на Грег Хефли включва неговите ежедневни размисли и отделни забавни случки от живота в квартала и училище. „Снегояд“ следва същата схема и разказът на дръндьото започва с оплакване от необичайно топлите зимни дни. Скоро баче настъпва истинската зима с много студ и сняг.

След подробно запознаване с особеностите на Горна и Долна улица „Съри“ и нейните обитатели, Грег не ни спестява ежедневните си „трудности“ по пътя до училище в мразовитото време и дълбокия сняг. Към тях се прибавят усилията на майка му да го принуди да играе навън през уикенда. Зимните неволи на дръндьото достигат своята кулминация в истинската снежна война, която се разразява на ул. „Съри“.

Знам, че за много възрастни поредицата на Джеф Кини е нискокачествена литература, недостойна да бъде четена от подрастващото поколение. Мнението на децата е противоположно, а това са само някои от причините за популярността на Грег:

• сюжетът се състои от отделни кратки забавни случки, които описват познати на децата ситуации и чувства;
• тази структура + комичните рисунки правят графичните романи от поредицата лесни за четене и предпочитани от неуверените или неохотни читатели;
• Кини използва забавните случки, за да загатне на читателите за някои сериозни проблеми – глобалното затопляне, вредите от дългото висене пред екрани, липсата на общуване очи в очи и т.н. Всяка от тези теми е подходяща за обсъждане в читателски клуб и търсене на по-задълбочена информация за нея.

В допълнение „Снегояд“ се отличава и с чудесно описаните жители на улица „Съри“, чиито особености са щрихирани с отличен усет за комичното.

До самия финал се чудех дали снегоядът не е някакво чудовище и очаквах да се появи всеки момент. В това отношение останах излъгана, но във всички други отношения книгата ми достави истинско удоволствие. Чак се размечтах за безгрижието на пързалянето с шейни, боя със снежни топки, вкочанените лице и ръце и горещия чай, който те чака у дома. Какво е снегояд, оставам сами да откриете. 🙂

Не пропускайте и ревютата за “Дневникът на един дръндьо”, “Родрик командори”, “Чашата преля” и “Горещници”, „В плен на снега“.

Вземете книгата с код DK19 от

Ozone.bg или Ние, децата!

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.