Сладкото на дъното на пая: кримките на Флавия де Лус
„Мистериите на Флавия де Лус: Сладкото на дъното на пая“ е книгата, която очаквах от доста време да се появи в живота ми. Имах нужда от едно разтърсващо криминално разследване, пълно със заплетени ситуации, английски хумор и дванадесетгодишно момиченце-детектив. Тъкмо това, гарнирано с пай от бекасини и любители на филателията, ми поднесе Алън Брадли с гениалната си поредица за Флавия де Лус.
Флавия живее в истинско английско имение с баща си и двете си сестри Офелия и Дафни. Бащата е запален колекционер на пощенски марки, майка им Хариет е загинала отдавна, а Флавия страда, че единствено тя от трите сестри не я помни. Двете по-големи момичета се отнасят с пренебрежение към по-малката издънка на рода, а тя от своя страна хич не им остава длъжна. Страстен любител на химията, Флавия умее да забърква всякакви сложни съединения и опасни отрови…
Но всъщност това са само подробности. В действителност сюжетът се върти около мъжа, намерил смъртта си в лехата с краставици на семейство де Лус и една стара история за пощенски марки, датираща от юношеството на бащата де Лус. Първа на местопрестъплението се оказва Флавия и дори успява да чуе последните думи на умиращия. Но кой е този натрапник и защо намира смъртта си в имението де Лус? Съмняваща се в баща си и твърдо решена да го прикрие, девойката решава да проведе паралелно разследване с полицията. Пренебрежителното отношение на инспектор Хюит пък разпалва желанието й още повече.
Трябва да призная, че Флавия е дяволски умна и хитра! Прочетох 398-те страници с небивал интерес и удивление колко отрови съществуват, как е възможно да се прикрие сериозно престъпление и дори да се открадне марка под носа на краля. Убийството на тайнствения мъж отвори врата към миналото, пълно с престъпления, неразгадани в продължение на години. Ловките обрати, съчинени от Брадли, бяха в изобилие, а фактът, че детективът е момиченце, превърна романа в изключително изживяване.
Понякога не е достатъчно да си възрастен. Възрастта често ни ограничава в посоката на разсъжденията, карайки ни да пропускаме същински важните подробности в заплетените случаи. Тогава ни е необходима една Флавия де Лус, която да ни поднесе от своя чай в лабораторна стъкленица и с точността на експерт да ни покаже всеки дребен детайл, който сме пропуснали.
Горещо препоръчвам книгата на всички любознателни натури, готови да се впуснат в криминалните загадки на стара Англия и да хапнат парченце сладко от дъното на пая на Флавия де Лус!
Прочетете и ревюто на Димитър Аврамов за „Сладкото на дъното на пая“ и „Номерът с въжето“.
Автор: Вал Стоева
[club]