Ако се разровим внимателно в спомените от детството си, със сигурност ще намерим поне едно вълшебно приятелство, белязано от аурата на нещо необикновено. Не е задължително дори това да е бил най-добрият ни приятел. Запознанството може да е било краткотрайно, да е преминало като мълния през живота ни, но е оставило незабравим отпечатък.
Още при първата среща четиринайсетгодишната Берта от “Сянката над каменната пейка” (изд. Емас) разбира, че е намерила такава приятелка в лицето на новата прислужница Каролин – девойка-мечта, която няма как да не харесаш.
“Притежаваше онова, което се нарича обаяние. И точка.
Нямам представа колко време сме се гледали така. Времето има свойството да се изнизва незабележимо, когато е спряло за нас. Такива моменти се случват няколко пъти в живота.”
Обаятелна и жива, съобразителна и весела, Каролин внася разнообразие и празничност в скучното ежедневие на семейството. Колкото повече я опознава Берта, обаче, толкова по-непроницаема и загадъчна започва да й се струва. Зад сговорчивото поведение на Каролин се крият мрачни тайни, а внезапните обрати в настроенията й карат Берта да се заплита във все повече и повече догадки.
Чия е сянката над каменната пейка в една стара фотография и защо Каролин се интересува толкова живо от семейния албум? Каква роля в живота й има човекът зад обектива ? Защо Каролин крие, че има брат-близнак?
Напрежението нито за момент не отслабва в този майсторски изграден психологически роман. Мария Грипе е разпределила виртуозно ролите между действащите лица: добронамерена, но слабохарактерна майка, зает баща, който предпочита други да взимат решенията вместо него; властна икономка, която не се притеснява да прибегне до интриги и изнудване, за да запази авторитета си; послушна дъщеря, свикнала да се подчинява на порядките у дома, но в същото време твърде чувствителна и интелигентна, за да не си задава въпроси.
Разполагането на историята в сравнително далечно минало (началото на 20 век) придава допълнително очарование на сюжета, в който са вмъкнати интересни „парченца“ информация: споменава се потъването на Титаник, борбата за избирателно право на жените. Подозирам, че в следващите книги от четирилогията ще има още такива препратки.
Харесвам автори, които не подценяват децата – нито като читатели, нито като личности. А „Сянката над каменната пейка“ не е лесна книга. Тя предполага търпение и любопитство у читателя да проследи всички сложни плетеници на противоречивите мотиви и постъпки на героите. Чрез образа на Берта Мария Грипе иска да покаже, че децата са много по-проницателни, отколкото допускат възрастните. Те улавят и най-фините промени в семейния климат и често пъти стигат неочаквано далече в предположенията си.
Именно тази склонност на Берта непрекъснато да наблюдава и анализира поведението на хората около себе си, нейната изострена чувствителност прави приятелството й с Каролин много динамично и изпълнено с предизвикателства. Възхищението се редува със съмнение, възторгът – със страх. За да заслужи доверието на приятелката, Берта трябва да надрасне илюзиите си и да бъде готова за неочаквани разкрития.
„Сянката над каменната пейка“ завърши класически точно на най-интересното място и нямам търпение да проследя как ще се развие историята в следващите книги. За моя радост, издателство „Емас“ подготвя цялата четирилогия с помощта на талантливата млада преводачка Ева Кънева, която предава по чудесен начин пластичния жив език на героите на Мария Грипе.
Прочетете за другите романи на Мария Грипе: „Хюго и Юсефин“ и „Агнес Сесилия“.
Не пропускайте ревютата и за другите книги от страхотната поредица “Европейски разказвачи XX-XXI в.” на издателство “Емас” с творби на Хенинг Манкел, Даниел Пенак, Ева Ибътсън, Хилде Хагерюп, Ива Прохазкова, Тадей Голоб, Тимоте дьо Фомбел, Рената Щулцова, Ендре люн Ериксен, Майте Каранса, Силвана де Мари.
