Що е това „класика“ и има ли почва у нас?

Детско-юношеските книги са окриляващи, вдъхновяващи и изпълнени с приключения. В последните години обаче те все по-често стават и верен съюзник на родителите при решаване на проблем, при предаване на определени ценности и послания, а също и за оформянето на цялостната личност на детето.

И макар само по себе си да няма нищо нередно книгите да се превърнат в посредници, този процес се разгръща и понякога води до смущаващи резултати. Например, все по-често детските книги се пишат по начин, насочен към симпатията и одобрението на родителите. Или, което е и по-притеснително, се стига до отричането на класически текстове, устояли на времето и вдъхновили поколения деца.

Именно отношението към класическите произведения е тема на настоящата статия. Независимо дали са авторски (Ханс Андерсен, Марк Твен, Ран Босилек, Вилхелм Буш…) или фолклорни (приказките, събрани от Братя Грим, български народни приказки), привидната им несъвместимост със съвременните  послания, които се отправят на децата, расте. Родителите се фокусират върху неморалното поведение на героя, лековатите или твърде строги маниери, лошите примери, суровите последствия, а не върху комплексните образи, личностното израстване, преодолените трудности и др.

Преди всичко, класическите текстове са текстове от голяма значимост, които представят по изключително добър начин дадена епоха или жанр, имат голям принос за определени историко-социални явления, променят нагласи. В този смисъл вероятно ще са полезни някои насоки, които могат да се вземат под внимание, когато срещаме децата (и себе си) за пръв път с класически детски-юношески произведения.

Класическите книги са отражение на епохата, в която са писани.

Това може да означава, че имат необичаен език, думи, променили значението си; да описват социални порядки, които не се вписват в съвременните разбирания; действието да се развива на фона на исторически контекст, който е далечен и неразбираем за обикновения читател от XXI век.

Отделете малко време за проучване на епохата и важните събития, засегнати в книгата; на актуалните социални феномени и нравите. След това предайте информацията на детето си. Това не само ще спомогне за по-доброто разбиране на текста, но и ще обогати значително общата му култура. Самото то ще има възможност да постави себе си в актуалното време, да направи паралел и съпоставки, да обогати представата си за света и обществото.

Авторите, както и всички други хора, са различни и имат свои стилове и похвати.

Някои засягат специфични теми или използват определен тип герои, други имат силно изразено чувство за хумор и ирония. Трети, от страниците на произведенията си, въстават срещу неприемливи схващания и ценности, характерни за епохата им. За щастие, информация за индивидуалния стил на големите имена в детската литература може лесно да се намери. Тя ще ви даде насока какво да очаквате от книгите им и на кои идеи да обърнете внимание.

Силно влияние върху начина на писане оказва и личната история на писателя…

…детство, преживени несполуки, участие в битки, загуба на дете и пр. Малко знания за житейския път на автора също ще опосредстват по-доброто разбиране на текста.

Преди да предложите книгата на детето, прочетете няколко резюмета или отзиви.

Такива могат да се намерят в интернет или на гърба на самата книга. Те могат да ви дадат представа за главните идеи, характера на героите и историческия контекст. Разбира се, трябва да се има предвид, че резюмето е чужда интерпретация на даден текст – подхождайте внимателно и опитвайте да търсите източници, които дават възможно най-пълна информация. Друг вариант е да попитате библиотекаря в най-близката ви библиотека за кратко устно резюме на книгата.

Действително социалните и исторически препратки могат да бъдат нелеки за обяснение.

Ако е възможно, изберете издание с включени бележки, които предоставят кратка информация за най-важните събития, ключови моменти и личности в историята.

Класическите произведения  от една страна включват непознати и понякога трудни за представяне реалности. Съвременните деца рядко са запознати с  явления като робството, лишаването от права, неравната роля на жената, силното суеверие или набожност.

Свикнали с електронни устройва и всякакви форми на изобилие, днешните малки читатели едва ли могат да предположат какво е да плаваш със сал, да чакаш с трепет прокарването на железница, да се храниш два пъти на ден с просена каша. Още по-трудно е да се осмисли какво е децата да работят от малки, да бъдат наказвани безмилостно или да участват наравно с възрастните в редица дейности.

От друга страна, колкото и далечни да изглеждат описаните времена, в исторически план те са отминали съвсем скоро. Затова и някои паралели между образите на героите и младите читатели са напълно релевантни и днес.

Да четем ли с децата, или не?

Често родителите се отделят от процеса на четене, когато детето започне да избира и чете само книгите си. Когато става дума за класическа литература, безспорно е добра идея да се възобнови споделеното четене или поне обсъждането на любопитните, непознати или смущаващи събития в текста. Все пак възрастните могат да отворят вратите към заглавия, до които малките читатели никога не биха се докоснали. Всички усилия си струват, защото децата не са откъснати индивидуалности. Те, както и ние, са част от човешката история и търсят мястото си в нея.

Като родители се фокусираме прекалено много върху оформянето на децата ни, тяхното възпитание и предоставяне на социално приемливи модели на поведение. Чувстваме отговорността да създадем добри хора, любящи, искрени и справедливи, амбициозни и справящи се. Но някъде по пътя забравяме, че децата растат и израстват не само с внимателно подбраните послания, но и с белите и грешките си, сбунта на младостта и радостта от живота.

Ако сте пропуснали да прочетете и текста, посветен на различните книги, харесвани от родителите и децата им, вижте го тук.