„Серафина и черният плащ“ – мрачна загадка и много смелост
„Серафина и черният плащ“ (Софтпрес) е интригуващ роман за деца на възраст 9-12 години, чиято атмосфера е необичайно мрачна и зловеща. Робърт Бийти е събрал интересни герои и свръхествествена наметка на любопитно място – имението „Билтмор“ в Северна Каролина. То е реално съществуващо имение, построено е от милионера Джордж Вашингтон Вандербилт ІІ и е уникално с размерите и архитектурата си. Голяма част от действието се развива в „Билтмор“, което придава определено очарование на книгата.
12-годишната Серафина е нетипична героиня – с остри скули, кехлибареножълти очи, необичайно чувствителни сетива и хищнически ловни умения, които й отреждат поста на Г.Л.П. (Главен ловец на плъхове) в имението „Билтмор“. Още по-странни са семейството и домът й. Тя живее тайно и незаконно с баща си в мазето на имението и не знае почти нищо за майка си. На момичето е забранено да се показва пред хората и да ходи из етажите на сградата. Фина спазва тези забрани (поне до известна степен) докато една нощ не се натъква в подземията на ужасяващ мъж с плащ, който поглъща деца от имението.
Серафина е смела, упорита, любопитна, с развит усет за справедливост. Именно чувството й за вина, че не е успяла да спаси момичето с жълтата рокля, я кара да се впусне в преследване на загадъчния злосторник. Желанието й да разбере коя е и защо се различава от останалите хора пък придава на загадката допълнителна дълбочина. Така момичето се оказа по следите не само на мъжа с черния плащ, но и на собствената си идентичност. Бийти успява да поддържа напрежението до последната страница, а отговорите и на двете загадки са на ниво.
Първоначално Фина е сама в детективските си опити, докато не пренебрегва забраните на баща си и се показва пред племенника на Вандербилт, който живее с тях. Така започва приятелството между нея и Брейдън. На пръв поглед двамата са крайно различни, но в действителност имат много повече допирателни точки отколкото всеки от тях поотделно с останалите хора. Зародилото се между тях приятелство е още една причина подрастващите читатели да продължат да четат историята. Това важи особено за тези, които не се вписват особено сред връстниците си, имат различни от обичайните интереси, задават си повече въпроси за това кои са и каква е тяхната цел. А фактът, че Фина и Брейдън накрая се оказват страхотен отбор, може да бъде много окуражаващ за тези от тях, които се чувстват изолирани и неразбрани.
Още по-окуражаващо е убеждението на Фина в края на книгата, че
„… съдбата й не зависи от мястото и обстоятелствата, при които е родена, а от решенията, които взема, и битките, които избира да води. Нямаше значение дали има осем или десет пръста на краката си, кехлибарени или сини очи. Важни бяха само делата й.„
Как такова момиче да не ти направи впечатление и да не те накара да й желаеш успех?
Робърт Бийти е написал безспорно увлекателна история, която поражда желание у читателите да бродят из мазетата, коридорите и въздуховодите на „Билтмор“, да пристъпват със страх в гората и да възприемат света през необичайно изострените сетива на Серафина. Вярно е, че загадката в книгата е една идея по-плашеща и злокобна, но без да преминава в крайности. Всъщност „Серафина и черният плащ“ притежава точната доза ужас и свръхестественост, за да прикове вниманието на смелите книгоприключенци, без да ги уплаши или отблъсне. Чудесно е, че ще можем да прочетем и останалите 2 книги от поредицата до края на годината.
Вижте и мнението на Камен Филипов за книгата, както и ревюто на Диана Василева в „Аз чета“.
Автор: Лора Филипова