Сбогуваме се с легендата на българската илюстрация Любен Зидаров

На 3. януари се сбогувахме с най-възрастния действащ художник и илюстратор у нас. Любен Зидаров си отиде на 99 години, завещавайки ни стотици образи на вълшебници, пирати и поети, гиганти, принцове и самодиви. С творбите му е отгледано цяло едно поколение, расло с вестниците „Септемврийче“, списанията „Славейче“ и книгите на изд. „Народна младеж“.

Сред най-известните илюстрации на Зидаров са тези за „Островът на съкровищата“ на Робърт Луис Стивънсън, „Подир сенките на облаците“ на Пейо Яворов, „Морското вълче“ на Майн Рид и „Том Сойер“ на Марк Твен. С негови рисунки излязоха и няколко съвременни книги като „Пчелица“ и „Тръгнал кос“. Много деца го познават от прочита му на Андерсеновите приказки. За тънкостите покрай илюстрирането им можем да научим от разказа на самия Зидаров. Начинът, по който Зидаров пристъпва към работа над Андерсен, е показателен за цялото му творчество – и тук той проявява свойствените му почтителност към автора, внимателно вникване в оригинала и силна самокритичност:

И когато затворих приказките, след като два пъти ги бях прочел, и изразих възторга си, че са много трудни, но и много ми допадат, мой близък човек ме пресече: „Че Андерсен ти допада, в това не се съмнявам, но дали ти ще допаднеш на Андерсен?“.

Едно е сигурно – като художник Любен Зидаров допада на хиляди души в България и извън нея. Той е носител на сребърен (1959) и златен (1965) медал от Международната изложба на книгата в Лайпциг, награда на ДКМС за изкуство и култура (1970), наградата „Борис Ангелушев“ за илюстрация (1976), орден „Кирил и Методий“ (1963). През 2014 г. е удостоен с голямата награда на Столична община за цялостно творчество, а през 2016 г. получава отличието „Златен век“ на Министерство на културата. През 2017 г. той и писателката Юлия Сприридонова стават първите номинации на фондация „Детски книги“ за мемориалната награда „Астрид Линдгрен“ Последното признание за дългогодишния и неуморен труд на Зидаров е удостояването му със званието доктор хонорис кауза (2022).

Любен Зидаров никога не е определял себе си като класик. В интервю с екипа ни той споделя, че тази титла може да постави единствено времето. С или без нея, името на художника ще остане в паметта ни още десетки години – поне докато героите му живеят сред нас.

Илюстрация: от монографията „Любен Зидаров – илюстраторът“ на изд. „Захарий Стоянов“

Снимка на корицата (цветна): Стефан Галибов