Различни, но не единични или „Чорапът, който промени света“
„Чорапът, който промени света“ (изд. Център за неформално образование и културна дейност „Алос“) е втората книга на Здрава Каменова след „Боб. Малката метална кутийка с голяма мечта“. След като дефектната кутийка със зрял боб показа на децата важността на рециклирането, е време за историята на единичното чорапче Сам, което не иска да бъде самотно. Пъстрата, забавна и увлекателна книга разкрива как, докато търси своята половинка, един чорап може да призове чорапи и хора да бъдат по-толерантни към различните, по-открити и освободени.
Сам живее в шкафа с чорапи на Вая, но отдавна е загубил еша си. Една нощ момичето неволно подслушва тъжната му песен и е изненадана от негативната реакция на останалите светли чорапи, смятащи, че чорапчето само си е виновно и трябва да престане да мрънка. Те не приемат добре опитите на Сам да си намери другарче в чекмеджето с черни чорапи. Ако щете вярвайте, но и сред чорапите има сегрегация и комбинирането на бял с черен чорап е неприемливо!
Вая е възмутена и опитва да сближи Сам с останалите. Ще успее ли? Как приемат чорапчета различните сред тях – черните, старите, вълнените, единичните? Това ще научите от увлекателно разказаната история с думите на Здрава Каменова и шарените илюстрации на Ирина Василева.
„Винаги и навсякъде има някой, който ти помага да направиш следващата крачка, и следващата, и така докато стигнеш там, където си тръгнал.“
Вярвам, че много от читателите в някакъв момент са се чувствали като Сам – различни, самотни, отхвърлени от всички в училище, без нито един приятел във фейсбук (ужас!). На тях препоръчвам да последват бялото чорапче в неговото търсене на другар. Не се отчайвайте и знайте, че по пътя ще получите неочаквана помощ.
Може да не откриеш мечтаното другарче където си планирал и то да не отговаря на общоприетата представа, но изстраданата чорапената мъдрост на Сам гласи:
„Бъди шарен, вслушвай се в чорапите си, следвай петата си… пардон сърцето си и направи чифт с колкото можеш повече добри и цветни хора по дългия път, по който си тръгнал.“
