Разходка из сезоните с Джудита Кампело
Навън времето сякаш си е загубило календара и се лута между есенния хлад и лятната топлина, пролетната свежест и острите зимни сутрини. Вероятно то просто наднича над рамото ми, докато прелиствам четирите книги за сезоните на Джудита Кампело, и се опитва да се нагоди.
Годишните времена са честа тема в детските книги. Има защо – те са винаги актуални, а и неизменно се срещат нови и нови деца, които тепърва откриват чудесата на природата. Но не на последно място – защото има нещо особено уютно, приласкаващо и хармонизиращо в това да четем на малките деца книга в унисон със случващото се около нас.
По-различното в настоящите книги е представянето на сезоните през преживяванията на героите и природата, а не чрез факти. Пролетта не просто стопява снега и пробужда за нов живот. Тя затопля крилата на пеперудите, влива сили в поизмръзналите крака на насекомите и птиците, а по земята отново проличават следите на онези, прекарали студеното време в сън. Лятото е повече от топлина и зрели череши. То е спокойният унес на припичащите се гущери, силните аромати, привличащи пчелите, насладата от живота ден за ден. Есента не е само шарена и ветровита. Тя принуждава животните да прекарват по-малко време навън, забързва дните и нощите им. Зимата, разбира се, е мразовита и бяла. Но тя е и тишината на отморяващата земя, трудностите на будните животни и надеждата.
И макар да изброявам сезоните така, както сме свикнали да ги учим, книгите на Джудита Кампело (изд. „Сиела“) са чудесни с това, че няма никакво значение коя ще отворите първо. Историите в тях са умело преплетени помежду си, но и всяка една е завършена сама по себе си.
„Пролетта и катеричката“
Горските животни се радват на пролетта и топлите лъчи на слънцето. По клоните отново се показват листа, а цветята избуяват. Таралежчето пък се събужда от дълъг сън и се завръща към игри с приятелите си. Само катеричката е смутена и тъжна, защото…
„Един нарцис тя посади есента.
Цъфтят вече толкова други цветя.
Дали той е цъфнал? За него се грижи…
Не, още не. Трепва със миглички рижи.
И тя, натъжена, се пита с тревога:
Не го ли обичам достатъчно много?“
„Лятото и синигерчето“
Ех, отново е безгрижно и дълго лято! От ранина пеят птици и жужат насекоми, а водите на реката са прохладни и мамещи. Един летен ден Синигерка решава да направи пикник и кани приятелите си. С обич и внимание тя приготвя вкусотии и с нетърпение чака гостите си. Те обаче не идват, защото топлото безвремие затваря очите им и ги потапя в сън. Какво ли ще измислят, за да успокоят Синигерка?
„Есента и таралежчето“
Настава време животните да се подготвят за идващия студ, да напълнят килерите, да сменят премените. Но навън е и красиво, цветно, прохладно! Само Таралежчето не се радва на есента, защото знае, че трябва да спи. А това значи да изпусне няколко месеца игри… Затова то решава да остане будно заедно с всички, да види последния паднал лист и първата понесена снежинка. Уви, това не се оказва лесна задача и по всичко изглежда, че Таралежчето трябва да приеме нещата такива, каквито са.
„Зимата и зайчето“
„А катеричката усмихва се: – Ах!
Дали ми се струва, или го видях?
И малката Зайка си вирва нослето:
Подушвам го! Вече е близо! Да, ето!
Вкусът му е захарен, лек и чудесен,
А пък ароматът е просто небесен.“
Ето с такова нетърпение очакват животните снегът да завали и натрупа! Той носи снежни топки и ледени пързалки, криеница сред пухкавите бели форми в гората. И докато Катеричката жуми и брои, Зайчето хуква напред, за да намери най-скришното място. Поляните и дърветата изглеждат еднакво и то неусетно се изгубва. Всичко обаче е добре, щом завършва добре – над чаша горещо какао!
Потопете се в меките илюстрации на Ариана Чичио – те обрисуват приключенията на героите толкова хубаво, че ще ви се прииска да погледнете зад онова дърво! А преводът на Мария Донева ще ви пренесе през сезоните като песен.
