В рубриката „Времевърт“ връщаме възрастните в света на класическите детски книги и открехваме вратите му за децата. Макар подобни четива често да са неразбираеми за днешните малчугани, не е невъзможно те да ги разберат, оценят и харесат. Нужно е само възрастният да им помогне да преминат през трудностите като историческата обстановка, поостарелите думи и неясните за децата порядки. Точно като да ги върнем назад във времето, но с опитен екскурзовод.  

„Принцът и просякът“ на Марк Твен е от произведенията, вдъхновили множество филмови адаптации и театрални постановки. То вероятно е накарало хиляди деца да въздишат по възможността да разменят живота си за нечий друг, също както се случва с бедния Том Канти и принц Едуард VI. Посланията в книгата гласят да не съдим никога по външния вид за човека срещу нас, а и че за да управляваш добре, трябва да умееш да влизаш в обувките на другия. Макар книгата да е издадена за първи път през 1881 г., тя все още успява да вълнува читателя, проследил премеждията на двете момчета, живеещи в Англия през 16-и век.

Том Канти се ражда в бедно семейство и живее в мръсотията на Пудинг Лейн, Лондон. Баща му е пияница и крадец, баба му е по-зла и от дявола, а бедната му майка и двете му сестри са принудени да търпят обидите и да просят по улиците, също както и Том. Никой не се радва от появата на момчето, но всички са опиянени от раждането на Едуард VI, наследник на трона на Хенри VIII. Двете момчета растат в неведение за съществуването си – едното се учи от най-великите мъже в кралството, а другото – от улицата и от благородния свещеник, който преподава на децата четене и по малко латински.

„Отец Андрю понаучил Том и на малко латински, а също и да чете и пише. На същото щял да научи и момичетата, но те се страхували, че приятелките им ще се подиграват на толкова чудати умения.“

Четенето дава на Том един измислен свят, в който той е благородна особа и командва подчинените си. Неусетно дворцовите маниери, усвоени от четивата, се пренасят в ежедневното му държание и приятелите от Двора на боклуците започват да се отнасят към него с уважение. Копнежът по бляскавия живот отвежда просячето до оградата на царския дворец, където за първи път бедното момче зърва бъдещия крал. В желанието си да попие всичко, Том отива твърде близо до Едуард и стражата го връща обратно в тълпата. Но съдбата вече е задвижила колелото си и младият принц извиква бедняка при себе си.

В двореца двете момчета обменят информация за напълно различния си живот и дори сменят временно дрехите си, по идея на Едуард VI. Размяната на облеклото им показва нещо удивително – те си приличат като две капки вода! Ядосан от лошото отношение на стражата към новия му приятел, принцът излиза да търси справедливост, но дрипите върху него не позволяват на войниците да разпознаят в дрипльото своя бъдещ крал. Така, изритан от бащиния си дом, Едуард тръгва да скита по улиците, а Том Канти трябва да свикне да живее в дворец.

Премеждията на кралския син му показват огромната пропаст в английското общество. Да си беден означава да си безправен. Животът е тежък, а наказанията за дребни провинения в повечето случаи – несправедливи. По-силните извоюват правата си с удари в свят, в който благородството и добротата нямат място. Това научава най-напред принцът, когато търси помощ в Христовия приют.

„Сегиз-тогиз той се присещал за това как се били отнесли с него хлапетиите от Христовия приют и си казвал: „Когато стана крал, те няма да получават само хляб и подслон, но и ще учат, защото пълният корем не е нищо, щом умът и душата гладуват.“

Открил семейство Канти, принцът понася нови тежки удари на съдбата – трябва да се примири с побоя и ругатните на бащата и бабата. С кражбите не се примирява и се опитва да намери път към двореца, за да получи полагащото му се по право. Докато тълпата го блъска и осмива, младият Едуард научава, че баща му Хенри VIII e мъртъв и той е крал. Крал в дрипи, който все пак си намира защитник в лицето на Майлс Хендън, дребен благородник. Майлс се забавлява със странното държание на момчето и го закриля, дори тръгва да го търси, когато бащата Канти отвежда насила малкия крал извън Лондон. Премеждията на Едуард го срещат с разбойници по душа и по принуда, позволяват му да изучи живота на бедните и да намери приятели там, където най-малко очаква.

„- Никой не ми вярва и ти няма да ми повярваш. Но няма значение – до един месец ти ще бъдеш свободен. Нещо повече – законите, опозорили теб и посрамили името на Англия, ще бъдат заличени от законодаелството! Светът е устроен неправилно – кралете трябва понякога да изпитват върху себе си собствените си закони и така да се учат на милост.„

Историята на двете момчета завършва с щастлив край и за двамата – и за онзи, който осъзнава, че „всяка жаба трябва да си знае гьола“, и за другия, когото „по дрехите посрещат“. И макар управлението на Едуард VI да било кратко, то „било изключително милостиво за онези жестоки времена“.

Как да привлечете вниманието на децата към „Принцът и просякът“?

1. Започнете четенето на книгата заедно. Задължително!

Ако очаквате да натикате подобна книга в ръцете на 9-, 10- или 12-годишно дете и то да я хареса от раз, ще ви разочаровам. Твърде малко са днешните деца, които ще прочетат повече от първото изречение от пролога и ще продължат напред. Ето защо:

„От Хю Латимър, Устърски епископ,

до Лорд Кромуел

(по случай раждането на принца на Уелс,

бъдещия Едуард VI)

Из националните ръкописи, съхранявани от британското правителство

 

Достопочтений, salutem in Christo Jesu, и тук, сър, в нашите среди, се радваме и ликуваме за раждането на така жадувания наш принц, както (вярвам) са се радвали inter vicinos при раждането на св. Йоан Кръстител, както приносителят господин Еранс ще Ви разкаже, Бог да ни сподоби с благодат да принесем достойна благодарност на нашия Господ Бог на Англия, защото той се прояви наистина като Бог на Англия, или по-вярно като английски Бог, ако премислим и преценим добре как се проявява към нас от време на време.“

Макар да съм била почитател на историята, а и на Александър Дюма с неговите мускетарски книги, като дете винаги се препъвах на този пасаж и не можех да продължа четенето на „Принцът и просякът“. Сега, като пораснало дете, се наложи да стисна зъби и да го преглътна, за да се насладя на същинския разказ на Твен. Вярвам, че ако възрастен не започне четенето с детето, то също би се отказало още тук от четенето. (Възрастният дори може да прецени да прескочи пасажа, което няма да навреди на разказа, докато детето по-вероятно да не успее да направи такава преценка.)

2. Запознайте децата с историческата обстановка, в която се развива действието

Англия, 1547 г. Лондон е мръсен и пренаселен град, пълен с бедняци и просяци. Улиците са кални (вижте шока от новината, че няма асфалт), електричеството не съществува (още по-голям шок!), а нощните гърнета се изливат през прозореца. Докато бедните живеят в такава мизерия, в двореца се намира кралско семейство. На престола е един от най-кървавите владетели – Хенри VIII, който се жени шест пъти. Често наказание за провинение е обесването и изгарянето на клада заради религиозни обвинения.

Макар да изглежда ужасяваща, информацията за живота по онова време ще помогне на децата да си обяснят много от фактите и за родната ни история (законите на Крум, обесването на Левски). Освен това ще могат не само да се потопят в обстановката на романа, но и да оценят по-добре наличието на електричество, канализация и лекари в днешно време. Темата за образованието и наличието на книги също може да ви послужи добре – сравнението с благородниците, които единствено са имали възможност да учат, може да трогне малчуганите, които приемат училището като бреме.

3. Гледайте някоя от филмовите версии или потърсете театрална постановка 

Този съвет бих оставила за след прочита на книгата, за да помогна на детето по-ясно да схване случващото се. Ако прибегнете до филмите в началото, прочитът на книгата вероятно ще пропадне и аргументите, че „книгите са по-хубави от филмите“, няма да бъдат подложени на проверка. Ако обаче разширите четенето с гледане на филм/постановка, ще имате доста възможности за разговор – кое е по-хубаво, как е променена историята спрямо оригинала и т.н. Можете да помислите и кои други книги/филми са вдъхновени от размяна на местата на героите.

4. Прочетете книгата паралелно с детето

Това ще ви помогне да опресните спомените си, да погледнете от друг ъгъл на майсторството на Твен и да си набележите моменти за разговор с детето. Съгласете се, няма как някой да води разговор с вас, ако си спомняте единствено, че книгата е много трогателна. Подробностите са важни!

5. Вгледайте се в илюстрациите

Макар да казват, че при по-големите читатели илюстрациите нямали значение и дори пречели, аз лично обичам да водя вътрешен диалог с художниците и техните картини. А ако работата им по дадено произведение е майсторска, тя обогатява текста по неповторим начин и отваря нови хоризонти за мисълта. Не е маловажна и добрата работа на преводача, която няма как да бъде усетена от децата, но ако не е свършена добре, може да ги отврати от дадено произведение завинаги.

На книжния пазар ще откриете множество издания – с твърди и меки корици, с красиви илюстрации или с грозни, скъпи и евтини, адаптирани и неадаптирани. Аз лично заложих на две издания за сравнение на превода и на три за сравнение на илюстрациите, които притежавам.

„Принцът и просякът“ на изд. „Труд“:

• поредица „Златни детски книги“
• твърди корици
• илюстрация на корицата – Дея Вълчева
• библиотечно оформление – Виктор Паунов
• илюстрации – Борис Ангелушев
• превод – Светлана Комогорова-Комата

Изданието е добре преведено, оформлението на текста е приятно. Преводът на Комогорова е освежил текста и някои от поостарелите думи като „одър“, „постеля“ и подобни са заменени с легло и креват, познати на днешните деца. Илюстрациите на Борис Ангелушев са в типичния за него графичен стил, който не ми напомня на илюстрациите от 19-и век, но пък предава достатъчно живо сцените от премеждията на двете деца.

„Принцът и просякът“ на изд. „ПАН“:

• поредица „Вечните детски романи“ (жълта)
• меки корици
• илюстрация на корицата – няма информация (изд. от 2004 г.)
• библиотечно оформление – няма информация
• илюстрации – Франк Мерил
• превод – Невяна Розева

Това издание не се отличава с впечатляваща корица и това донякъде възпира читателите да отгърнат страниците. Макар шрифтът да е малко по-едър от изданието на „Труд“, вестникарската хартия затруднява четенето и част от удоволствието се губи. Преводът на Невяна Розева е наслада за по-възрастния читател заради думи, които вече се срещат само в поостарели издания и ако детето не е свикнало да чете подобни текстове, прочетете най-напред историята или заедно, или заложете на друг превод. След това обаче се върнете непременно на този, за да направите сравнение и да поговорите за тежката преводаческа задача.

Илюстрациите на Франк Мерил са първите илюстрации към „Принцът и просякът“ на Твен от 1881 г. Макар качеството на печат в изданието от 2004 г. да не е от най-доброто, все пак читателят може да се наслади на детайлните рисунки. А онова, което ценя високо в поредицата на „ПАН“, е наличието на биографична справка за автора в края на книгата и интересни подробности.

Третата книга, която бих препоръчала като източник на изследване на илюстрациите, е на изд. „Захарий Стоянов“. То съдържа чисто нови илюстрации на Любен Зидаров, наравени близо 50 години след първите му стъпки в света на Том Канти и Едуард VI. Те са в познатия стил, цветни са и върху тях също може да се поговори с децата, особено ако ги сравните и с първите работи на Зидаров по книгата.

Не пропускайте да сравните кои от моментите са илюстрирани и потърсете нещо общо между тях. Може и да се изненадате, но при подобен преглед се оказва, че художниците някак инстинктивно избират да изобразят едни и същи сцени от авторовия текст.

 

–

„Принцът и просякът“ на Марк Твен е книга, която учи на справедливост. Днес имаме нужда от справедливостта повече от всякога. Затова един поглед към живота на Том Канти и крал Едуард не е излишен както на децата, така и на възрастните.

Други книги на Марк Твен, които може да прочетете с децата: „Приключенията на Том Сойер“, „Приключенията на Хъкълбери Фин“, „Съвети към малките момичета“ (изд. Лист“).

Други книги в рубриката „Времевърт“ ще откриете тук.

Автор: Вал Стоева