Приключенията на мотовете
Мотовете… Хм, те са чудати същества, които живеят в гардеробите на хората и обичат да даряват радост и щастие. Сменят цвета си според дрехите и според настроението на хората. Пръцкат, когато са ядосани или тревожни и са мнооого мили.
Пътешествието ми в Мотилия (страната на мотовете) започна с разказа на Доди – дядото на Бобо – за неговия приятел мот Мукс. Доди и Мукси се познават от много години, но дядото е разтревожен, защото напоследък не вижда много-много своенравния си приятел. А малкото мотче е притеснено, защото принцеса Пагу свиква важно събрание в своя мотски дворец.
Нечуваното събитие изправя на щипка (мотовете имат рачешка щипка на лявата лапичка) Мукс и силно пръцкащо-развълнуван, той се отправя към двореца-дрешник на принцесата. Неземно красивата розова дама с пухкава козинка и перфектни обноски печели възхищението на Мукс и той изпуска половината от изявлението на своята владетелка. А тя… тя е уплашена, защото мотовете може да И-З-Ч-Е-З-Н-А-Т!!! Как? Много просто! Хората са станали толкова стресирани и вглъбени в техниката около себе си, че не виждат красотата на живота, не се радват на истински важните неща и така мотовете не могат да им се разкрият. Пагу иска от поданиците си предложения за разрешаване на проблема, а Мукс е твърдо решен да измисли велик план.
Зад всяка гениална идея обикновено стоят добри хора с богато въображение и безкористни желания. Такъв е Бобо – внукът на Доди. Малкото момче отдавна желае да се запознае с домашния мот на дядо си, но Мукс не намира смелост да му се разкрие. Срещата обаче е неизбежна, още повече щом Бобо открива удивителен начин да помогне на мотовете. Мукс и Бобо поставят основите на операция „Ново утре“, в която деца и пухкави чудесии трябва да се преборят с възрастните.
Перипетиите пред героите ги поставят в сложни ситуации, от които могат да излязат само с вяра, добрина и търпение. Но те, мотовете, това си го умеят по принцип. Разбира се, винаги ще се намери някой калпазанин, който иска да развали всичко (като Здравко), но и той ще си намери мота, т.е. майстора. Смешките вървят ръка за ръка с доброто настроение в книгата, а главната цел на героите е онази щипка сол, от която се нуждае всяка гозба: да се огледаме и да видим красотата на малките неща, които ни заобикалят и правят живота красив, пълноценен и ПРЕКРАСЕН!!!
Без да преувеличавам ще кажа, че книгата е истинско бижу – добре оформена, с високо качество на съдържанието и с невероятни илюстрации. Посланието на авторката Радостина Николова достига и до малки, и до големи и зарежда с такъв оптимизъм, че след прочита й се чувстваш по-добър и по-спокоен. Илюстрациите, дело на Мелина-Елина Бондокова, са толкова живи, сякаш мотовете ще изскочат от страниците и ще влязат в домашния гардероб, ще се сгушат в прания пуловер и ще ти се усмихнат закачливо. В интерес на истината, черно-белите рисунки ме впечатлиха много повече от цветните и им отделих неприлично много време.
Авторите на книжката са помислили и за по-малките читатели: те могат да оцветят прелестните картинки в задната част на книгата или мама и татко да им отпечатат любимите герои от сайта на поредицата. Да, поредица е, а „Приключенията на мотовете“ е само първата част!
Ако ви остане време, не пропускайте да разгледате сайта на мотовете и проверете как да се включите в техния конкурс – можете да си спечелите някоя от 50-те книжки с приключения на малките пухчовци.
На вас приятно четене, а аз отивам да нагушкам Кари и Никси – моите лични домашни мотове!
Автор: Вал Стоева