Приказки за злояди деца и възрастни

„Приказки за злояди деца“ на Красимир Дамянов изглежда страхотно: корицата е готина на допир, достатъчно шарена е, а и илюстрациите са супер. Хартията, на която е отпечатана, също изглежда примамливо вкусна!

Само едно нещо не ми „пасна“ в цялата картина – защо е наречена за деца? Както повечето български писатели, и Красимир Дамянов е сътворил четиво, приятно за сетивата… на възрастните! Макар и самият автор да си признава в следговора, че в края си книгата е станала малко като за големи, на мен и в началото ми изглеждаше такава.

И все пак, книгата е разделена на три части: приказки за закуска, за обяд и за вечеря, а във всяка отделна история са събрани прелюбопитни факти за историята на някои храни, за приготовлението им и за удоволствието от храненето.

В някои от приказките открих познати и непознати съвети, разбрах кой е най-сигурният начин да спечелиш везирския престол и че никой не е по-голям от хляба. Научих доста за качамачените вулкани, за историята на таратора, сърмичките и паприкаша. Разкрих с помощта на автора българската следа в доматената одисея на Драгано ел Булгаро и как се строи къща с шаран на керемида…

Книгата е пълна с тънко чувство за хумор, интересни готварски хрумки и чувства. Чувствата на едно пораснало дете, което си спомня ясно детските си мисли по отношение на храната, но, преразказвайки ги днес, прекарва всичко през опита и знанията на възрастен. Затова според мен детската книжка не се е получила съвсем детска, но пък е прекрасен подарък за нас – порасналите деца.

Автор: Вал Стоева

[club]