Приказка за Душко, съседката, нейната рибка и малката бележка
Приятели подариха „Процесът на помагане“ от Любов Миронова (изд. PPTL) на дъщеря ми за зимните празници, но историята в нея изобщо не е зимна. Всъщност, като се замисля, не знам през кой сезон се случва. Най-вероятно през топъл, тъй като главният герой, Душко, е облечен на една от рисунките в къси панталонки. Дотук написаното обаче е от значение единствено за мен, заради милия жест от страна на обични хора. За четящите ревюто би било важно единствено споменаването на илюстрациите към книжката, защото те също са дело на авторката. Изглеждат донякъде като рисувани от надарено дете – без излишни детайли и цветове, но пък дават представа на децата за случващото се и дори смея да твърдя, че се харесват именно такива – по-обикновени.
А какво всъщност се случва в книжката? Разказва се за едно малко момченце, което има огромното желание да прави добрини, само дето добрините му стават „виновни“ за хлъзгавия под на стълбището в блока, в който живее. Важно обаче се оказва самото желание на героя да бъде добър, а какъв по-хубав пример за малки хора, които ще се учат занапред как да постъпват правилно. Душко Послушко, както се нарича момченцето в тази история за малки и не толкова малки деца, бива голям късметлия, защото има търпелива и любяща майка и много мила съседка, на която в тази история решава да помогне, като й напазарува. Веднага след като предложената помощ е приета, комичните ситуации и неволно направените бели заваляват една след друга, но белите са направени толкова невинно и, да не забравяме, от дете с послушно име, че трудно биха могли да не бъдат простени. И са простени, макар в реалния живот често да не се случва така.
Ежедневните грижи и тревоги ни правят лесно докачливи и съответно каращи се на децата си за понякога също неволно направени пакости. Все пак на търпение се учим цял живот и тази история, макар и предназначена за деца, може да помогне и на нас възрастните да продължим да се опитваме да бъдем по-добри с рожбите си, дори само като им четем хубави книги за направено добро. В приключението за Душко Послушко липсват магии и вълшебства, които децата обикновено са свикнали да откриват в приказките. Напротив, случващото се е близко до реалността. Ще ми се да напиша „като в“ вместо „близко до“, но не мога. Ще се радвам обаче, ако някой от вас би могъл да го направи. Малкият герой дълбокомислено обяснява една своя не нарочно направена пакост с думите „Знам ги аз тези случайности как случайно стават.“ Та си мисля, кой знае, може пък случайно или не от утре да започнем да срещаме само усмихнати, мили, отзивчиви и подхождащи с разбиране към детските хрумвания съседи и изобщо хора. Пожелавам ви ги от душа! Заради Душко, и не само.
==========================================
„Процесът на помагане“ е част от поредицата „Бонбончо“. В краткия предговор към книгата Любов Миронова е написала, че е за деца от 5 до 105 години. Аз я чета на дъщеря ми, която е на три, и в такъв случай категорично бих свалила долната възрастова граница, макар и закачливо поставена.
Автор: Искра Йорданова