Честит празник на детските книги :)

Кога празнуват детските книги?

От 1967 г. насам, на или около рождения ден на Ханс Кристиан Андерсен, хората от цял свят празнуват Деня на детската книга, вдъхвайки любов към четенето и привличайки вниманието към детската литература.

Всяка година различна страна е домакин на Международния ден на детската книга. Избирайки тема, страната – домакин кани известен автор да напише послание, както и илюстратор, който да изработи специален плакат за събитието. Тази година домакин на празника е Мексико, темата е: „Имало едно време история, която целият свят разказвал“, автор на специалния плакат е Хуан Хедовиус, а посланието е написано от Франсиско Инохоса. 

“Имало едно време една история, която целият свят разказвал. Всъщност, не била една история, а много – за непослушни момиченца и коварни вълци, за стъклени пантофки и влюбени принцеси, за умни котки и малки оловни войници, за великодушни великани и шоколадови фабрики… Тези истории изпълнили света с думи, с мъдрост, с образи и с необичайни герои. Карали го да се смее, да се забавлява, да съществува… Историите дали смисъл на света. Оттогава насетне те продължават да се множат и всеки път започват така: „Имало едно време…”

Когато четем, разказваме или слушаме истории, ние тренираме въображението си, също както тренираме тялото си, когато спортуваме. Един ден, дори без да разберем, някоя от тези истории ще се върне в живота ни, за да ни се притече на помощ и да ни подскаже умно и мъдро решение на заплетен проблем, с който сме се сблъскали.

Когато четем, разказваме или слушаме истории, продължаваме онзи древен ритуал, който е родил човешката цивилизация – създаваме общност. Културите, миналите времена и поколения се събират отново около нас, за да ни разкажат историите си и да ни споделят едно много важно нещо – всички ние, японци, немци, мексиканци, хората от 17 в. и днешните хора, които четат в интернет, нашите баби и дядовци, родителите и децата, сме едно.

Историите изпълват всяко човешко същество. Независимо от огромните разлики помежду ни, всички ние всъщност сме герои в тези истории.

За разлика от живите организми, които се раждат, растат и умират, историите са надарени с вечен живот и могат да останат безсмъртни. Особено историите, идващи от дълбините на традицията, които се променят спрямо обстоятелствата и контекста, в който се разказват и записват. Когато разказваме или слушаме тези истории, ние ставаме техни съавтори.

Имало едно време и една страна, пълна с митове, приказки и легенди, които от векове се предавали от уста на уста и разказвали за нейното създаване, за историята й, за културата й, били пълни с любопитство и извиквали усмивки по лицата на хората. Това било страна, в която малцина можели да се докоснат до книги. Но и тази история вече се променя. Днес, историите достигат до всяко кътче на моята родина Мексико. И намирайки своите читатели, те изпълняват основната си роля – да градят общност, семейство и личности, които могат сами да намерят пътя към своето щастие.”

Франсиско  Инохоса

Нека намерим пътя към щастието, политайки на страниците на детските книги. Нека изградим един по-хубав, приказен, шарен и вълшебен свят, в който да срещнем децата и книгите. И ако всеки от нас посее по едно мъничко зрънце любопитство и любов към книгите у малките читатели, ех, приказката май ще завърши така: “Имало едно време… същества, които живеели в мир, разбирателство и безкрайно щастие”.

Честит празник, мили читанчовци!