Наближава онзи ден от годината, в който чудовищата са добре дошли, а настръхналите истории са очаквани и желани. Миналата есен се смяхме на находчивите шеги от „В нощта на ужасите“, а тази сме готови за нова порция остроумия и сплашване. Tандемът Меритсъл Марти и Ксавиер Саломо (при изд. “Прозорче” – Меритцел Марти и Хавиер Саломо) не ни разочарова. И ето че сме в „Къщата на баба ми“ (изд. „Пан“)!
Какво ще откриете в книгата?
Едно момче отива на гости на баба си, както прави всеки месец. Ще кажете – нищо необичайно. Докато наближаваме къщата обаче, си даваме сметка, че тази баба ще да е различна. Къщата й е с криви прозорци и видимо занемарена, на верандата се кипри хищно растение. Внукът влиза без колебание, а ние виждаме, че вътре атмосферата е още по-странна. Мишки се разхождат свободно, от тавана висят паяжини, от чешмата тече лилава течност. Чудатата старица е оставила бележка до момчето, в която го приканва да хапне следобедна закуска, ала самата нея никъде я няма. След порцията шоколадови очи (да, правилно прочетохте, очи) внучето тръгва из къщата, гонейки една черна котка.
Интересното тепърва предстои, защото стаите са пълни с всевъзможни и интересни предмети, свързани от тайни тунели и вратички.
Края ще запазя в тайна, само ще подшушна, че със сигурност ще ви изненада!
Прочит под лупа
„Къщата на баба ми“ е далеч по-малко страшна от „В нощта на ужасите“, ако изобщо можем да говорим за истински страхотии. По-скоро е много, много забавна. Малкото текст я прави подходяща колкото за малчугани, имащи нужда да отработят страхове, толкова и за отбелязване на Хелоуин.
Илюстрациите на Ксавиер Саломо са отново цветни и грабващи, но този път – наситени с неочаквани детайли. Именно те правят книгата пленителна и за възрастните, защото препращат към други произведения на литературата и киното, към известни личности. Разбира се, чудатата баба (която се оказва не коя да е, а вещицата от „В нощта на ужасите“), не е съвсем известна, но пък определено е симпатичен елемент, обединяващ двете заглавия.
На страниците отново ще се натъкнете на капачета, под които се спотаяват неочаквани предмети, същества и проходи. Истинска забава за децата, а и начин да разберат, че страшното всъщност невинаги е опасно, може даже да е доста смешно.
Теми за разговор
- Вече се досещате – страховете! Попитайте детето от какво го е страх. Разпознава ли страха си на страниците. Опасен или забавен изглежда той.
- Използвайте скритите в детайлите препратки, за да напомните за познати истории или за да разкажете за нови такива. Оставям и жокер: можете да откриете „Малкия принц“, „Снежанка и седемте джуджета“, „Алиса“, „Аладин“, „Али Баба и четиридесетте разбойници“, „Пинокио“. А при по-набито око и търпение ще се натъкнете и на следи от „Кошмарът преди Коледа“, Едгар Алън По, „То“, „Пришълецът“, образи от света на Хаяо Миядзаки (например Юбаба и Кодама). Не се бойте, всички те са смекчени и доста симпатични. Препратките са чудесен начин да хвърлите мост към популярната култура.
Макар с кратък текст и подходяща за по-малки деца, „Къщата на баба ми“ най-вероятно ще допадне на (почти) всеки в семейството. Хутроумните илюстрации, изненадващите капачета и неочакваният финал са интересни за деца от всички възрасти. А това означава, че разполагате с книга за съвместно четене и споделени моменти. Насладете им се!
Теми: страхове, страшни истории, търси и намери
