Под лупа: Изгубеният кит

Изминаха две години, откакто у нас излезе трогателната история за „Последната мечка“. Сега Хана Голд отново поднася на читателите си книга за единството между човека и природата, но и не само това. „Изгубеният кит“ (изд. „Таралеж“) успява да повдигне множество теми и да постави децата в различни ситуации, някои от които познати, а други съвсем нови.

Какво ще откриете в книгата?

11-годишният Рио пристига в Калифорния, за да остане известно време с баба си. „Еха!“, би си казал всеки: топло време, широки плажове, огромен ширнал се океан и баба, която с готовност приготвя палачинки и гофрети за закуска. За Рио обаче това гостуването съвсем не носи радост, защото го налага сериозната болест на майка му и настаняването й в болница за дълго време.

„Винаги бе искал да помогне на майка си да оздравее. Ала без значение колко бързо се прибираше от училище, колко игри бе пропуснал в събота и неделя, за да бъде с нея, колко често бе правил вечеря и дори колко силно бе държал ръката на майка си, нищо от това не бе достатъчно.“

В Калифорния Рио научава неподозирани неща за майка си, например кое е било любимото й място за свирене и за силната й обич към китовете. Разбира също, че тя най-много е харесвала един определен кит – Бялата муцуна.

На плажа момчето се запознава с Марина и почти веднага разбира се, че тя е различна от всички други момичета (и момчета). Марина не се отнася снизходително към него, не го притиска с въпроси, показва уважение и знае удивително много за океана и китовете. Именно от нея Рио разбира, че Бялата муцуна не само е още жива, но и се очаква съвсем скоро да мине покрай калифорнийските брегове.

Срещите с Марина и наблюденията на китовете успяват да изтръгнат момчето от мрачните мисли и самотата, дават му надежда и посока. Затова, когато Бялата муцуна изчезва, Рио убеждава новата си приятелка да излязат тайно в открития океан, за да намерят удивителния кит.

Прочит под лупа

По структурата си „Изгубеният кит“ прилича твърде много на вече познатата ни история за „Последната мечка“. Отново се запознаваме с дете, което има един, не особено добре изпълняващ ролята си родител, вглъбен в себе си. Налице е и дълго пътуване до непознато място, среща с рядко и застрашено животно. Свидетели сме на силната връзка между дете и звяр, наличието на заплаха и спасянето на животното. В тази връзка сюжетът в книгата няма да е изненадващ за читателите. В някаква степен образите на възрастните са дори по-нереалистични – инертни и без особено мнение.

Въпреки това, „Изгубеният кит“ заслужава вниманието на малки и по-големи читатели заради комплексните теми, които засяга, а и заради интересната история.

На повърхността е грижата за природата и биоразнообразието. Осъзнаването, че всички сме частици от нещо по-голямо, че силата на човеците носи не само права, но и отговорности. Редом с това е внушението, че усилията имат значение. Не само тези на политиците и правителствата; дори децата са способни да променят средата, в която живеят, стига да вярват в себе си и каузата си.

По-дълбоко са подводните камъни на липсващата адекватна родителска грижа. Майката на Рио (твърде често наричана с омаловажащото „мама“) е важен персонаж, защото отваря врати към темата за всихичното здраве и нуждата от своевременна помощ. Истината е, че това не бива да е табу, а най-важни са разбирането и подкрепата от страна на близките и обществото.

Отдолу, като ситен пясък, е изтичащото веселие на твърде рано порасналите деца. На тези, които трябва да поемат от отговорностите на възрастните, да се грижат за тяхното здраве.

„- Чуй ме, Рио. Не можеш да направиш нищо, от което майка ти да се подобри. Чуваш ли? И не защото не я обичаш. Аз знам, че я обичаш. Но ти не си и никога няма да бъдеш отговорен за това тя да се оправи.“

Идеи за разговор

• Знаете ли колко вида китове плуват из океание? Проверете и научете. Не изпускайте да разберете как спят кашалотите! (Подсказка: немалко факти ще намерите в самата книга)
• Хората оставят дълбок отпечатък върху Земята…невинаги за добро. Поговорете как можем всички да допринесем за по-чисто и безопасно бъдеще – за нас, животните и растенията.
• Депресията често е подценявана, приравнявана с „глезотии“ или преструвка. Биполярното афективно разстройство пък е познато на малцина. В действителност и двете могат да променят из основи нечий живот, ала подлежат и на промяна с навременна помощ и най-вече разбиране.

Ако подрастващото ви дете е харесало „Последната мечка“ или просто обича животните, то „Изгубеният кит“ по всяка вероятност ще го плени! Илюстрациите на Ливай Пинфолд привнасят допълнително дълбочина и реалистичност на историята, защото голяма част от нея е истина, по един или друг начин. Приятно плаване сред Тихия океан и детските чувства, мисли и страхове.

Теми: застрашени видове, приятелство, психично здраве, биоразнообразие, опазване

Когато купувате книги през партньорите ни чрез линковете в изображенията по-долу, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.