Понякога се замислям как ли изглежда човешкият свят в очите на животните. Представям си как домашната ни котка слага падналия си зъб под възглавницата, за да повика Феята на зъбките или как кучетата в града се струпват пред зоомагазините в очакване на черния петък, за да се запасят с лакомства и играчки. А как животните биха разбрали и отпразнували Бъдни вечер? Разгърнете „24 декември“ (изд. „Enthusiast”) от Артур Друен и проследете приготовленията на група необикновени приятели.
Какво ще откриете в книгата?
На Северния полюс е мразовито и свирепият вятър не спира лудешкия си бяг, ала еленът Монмартър сякаш не се впечатлява от това. Той е обзет от ентусиазъм и е украсил причудливо рогата си. Еленът разказва на зайката Фани за Коледа – специален ден, който хората празнуват, а един закръглен и облечен в червено старец им оставя подаръци. Така животните решават също да отпразнуват Коледа, за да получат дарове. Само че…как точно се прави това?
Монмартът знае – нужни са им комин, елха, бисквитки за почерпка на стареца, както и чорапи, които да закачат. За да успеят с всичко навреме, двамата искат помощ от други приятели – мечока Брюно, моржа Луиз, пингвина Есме и лисугера Уилям. Скоро те успяват да сътворят своята северна коледна декорация!
Разбира се, тя е малко особена. Наместо бисквити, имат риба, а измъкнати от морето ботуши заместват чорапите. Приятелите не са сигурни дали ще успеят да заслужат подаръци, ала разбират, че не това е важното на Коледа.
Прочит под лупа
„24 декември“ е приказка за важното в живота. В нея животните съумяват да примирят различията си и да превъзмогнат снежната си самота в името на нещо по-голямо от всеки един поотделно. В крайна сметка, не е ли именно това смисълът на празника?
Смяната на фокуса от подаръците върху приятелството и близостта е хубаво напомняне и за нас към какво да насочим усилията си. Устремени към изобилието в магазините и лъскавите опаковки, позволяваме да обвържем радостта на Коледа с големината/стойността на подаръците. Грижата и обичта обаче са истинските ценности в този ден и в края на книгата Дядо Коледа го подсказва на малките читатели.
Подобно на много детски книги, чието действие се развива на Северния полюс, и в тази срещаме най-известните животни, обитаващи снежни земи. Така пингвинът се озовава до белия мечок, което е разбира се невъзможно в действителност. Подобна неточност е наивна и малко разочароваща, защото нищо в сюжета не я налага.
Илюстрациите на Женевиев Депре сумяват да са чаровно забавни, като същевременно пресъздават успешно суровия северен климат. Особеното тук е съвместното творчество между художничката и нейния син Артюр, който написва историята по рисунките на майка си.
Идеи за разговор
- Имате ли си у вас комин, окачени чорапи, бисквити и елха и всичко необходимо? Най-вероятно не. Ала това не спира никой от нас да празнува Коледа! Какви са традициите у вас?
- Кои подаръци са най-важни?
- Пингвините всъщност живеят на Южния полюс, както можете да научите например от „Мечтателят Джонти“.
- Дядо Коледа обаче (според легендите) действително е съсед на животните в книгата. Прочетете повече!
- Знаете ли, че мъжките северни елени губят рогата си през зимата? Което означава, че извън книгата Монмартър всъщност щеше да е момиче. Не вярвате ли? Проверете сами.
Независимо как и с кого сте в този ден – весели и споделени празници! Защото…
„- Не знам – отвръща големият северен елен, – но ми е толкова приятно да съм с вас, че дори той да не дойде, тази Коледа ще бъде най-хубавият ми ден в годината!“
Теми: Бъдни вечер, приятелство
