„Пътешествието на Шакълтън“ – пътешествие на духа

„Стремежът към изследване на непознатото е в природата на всеки човек и единственият истински провал е този стремеж да не бъде последван.“

Ърнест Шакълтън

Зимата все още е тук, затова нека си припомним едно полярно пътешествие, което показва величието на човешкия дух и издръжливост.

В края на юни 2015 година 25-годишният автор и илюстратор Уилям Грил бе награден с престижния медал „Кейт Грийнауей” за книгата си „Пътешествието на Шакълтън” (изд. Рибка”). Ако тогава някой ми бе казал, че само 2 месеца след това ще държа в ръцете си българското й издание, щях да му се усмихна пренебрежително. Е, сега наистина се усмихвам, но от удоволствие. 

Великите полярни експедиции от края на 19. и началото на 20. век са благодатни на вълнуващи теми и Грил избира да разкаже за последната от тях – пътешествието на Шакълтън за прекосяване на Антарктида от 1914 г. Мога само да предполагам колко трудо- и времеемки са били проучванията и събирането на фактите, затова и постижението му да синтезира на 80 страници (голяма част от тях с илюстрации) най-важното и най-интересното от близо 2-годишното изпитание, е забележително.

Грил започва от самото начало – от личността на Ърнест Шакълтън, през идеята за експедицията, намирането на спонсори, подготовката на кораба и провизиите, до подбора на екипажа и кучетата. На 8 август 1914 година корабът „Ендюранс” отплава от Англия за Буенос Айрес, а как протича и завършва пътешествието на Шакълтън, най-добре ще ви разкаже и покаже Уилям Грил.

Успехът на проекта му се дължи на неговото умение да разкаже тази вдъхновяваща приключенска история по интригуващ за децата начин. Книгата набляга на фактите и подробностите, а илюстрациите изобилстват от детайли, които природно любопитните малки читатели могат да разглеждат с часове. Колосалният труд по подготовката на такава експедиция, например, е забавно визуализиран с нарисуваните спретнати купчини със сандъци, редици ски, ветроупорни фенери и какво ли още не, включително и един велосипед. Поименното изброяване на членовете на екипажа и кучетата или пък ежедневните занимания по време на експедицията може да е досадно и излишно за повечето възрастни, но е точно типа информация, в който децата обожават да се ровят и който разпалва въображението им. Не липсва и кратък речник в края на книгата, както и карта на експедицията, която да даде необходимата перспектива и рамка за странстванията на Шакълтън и неговите хора из негостоприемните антарктически ледове.

Илюстрациите на Грил разказват значителна част от историята. Те се отличават с ъгловатост, ограничен набор от цветове и почти детски рисунък. Именно това успешно предизвиква асоциации със суровите условия и пейзажи на Антарктида. Особено въздействащи са големите илюстрации на цял разтвор на навлизането на „Ендюранс” в морето Уедъл, плаването към остров Елефант и спасителният преход на Шакълтън през Южна Джорджия. Грил безспорно успява да предаде на читателите представата за потискащата необятността на ледовете, бруталната суровост на климата, незначителността на човека и величието на неговата упоритост и воля за живот.

Чудесният превод е на Богдан Русев, а българското издание е безкомпромисно: голям формат, твърди корици, плътна хартия. „Пътешествието на Шакълтън” е предназначена за деца над 6 години, но историите за епични полярни експедиции притежават универсална привлекателност за всички възрасти. Книгата може да бъде от полза и на учителите при по-нестандартно представяне на уроците по география или биология.

Автор: Лора Филипова