„Отровни думи“, които раняват дълбоко

Тази книга няма да е приятна. Така си помислих и се оказах права. Въпреки това, Майте Каранса и издателство ЕМАС ни приканват да помислим и поговорим за насилието, а защо не и да го съпреживеем.

„Отровни думи“ разказва за петнайсетгодишната Барбара – умна, будна и красива тийнейджърка, която сякаш всички харесват. На какво могат да се дължат, обаче, влошените й оценки, синините и потайността? Барбара живее в свой свят, който брани от всички. Но нито майка й, нито най-добрата й приятелка се опитват наистина да влязат в него, докато не става прекалено късно.

Един ден тя изчезва, оставяйки лаконична бележка. Минават цели 4 години, през които няма никакви следи и информация от Барбара. За света тя спира да съществува, само майка й и разследващият случая полицай съхраняват надеждата, че тя може да е жива. Или поне тялото й да се намери.

Става ясно, че през всичките тези години Барбара живее, заключена в мазе, намиращо се на отдалечено и забравено място. Четири години в страх, физическо и сексуално насилие, периоди на глад и постоянен психически тормоз.

Блъсках си главата да проумея какво съм направила, с какво съм го обидила и дори го питах, но той ме измъчваше с мълчанието си, много по-страшно от ударите му. Предпочитах да ме бие, тогава болката идваше внезапно, бликваше ми кръвта, излизаха ми синини, кокалите ми пукаха, но после той измиваше раните ми със спирт, превързваше ме внимателно и ми се усмихваше.

Насилието ражда насилие и никога не идва само. С разплитането на историята излизат наяве тайни, премълчани и неглижирани „особени“ ситуации и проблеми.

Изпод явните послания, книгата повдига и крайчеца на пелената, скриваща и други неприятни за обществото теми. Как избираме близките и приятелите си и съдим какви хора са? Дали всеки би откликнал на призивите на дете или отрицанието и комфортът са по-примамливи? Колко е лесно на някого да му се „размине“, ако е достатъчно богат или представителен? Лесно ли се лъже? По колко пъти майките се провалят и прави ли ги това лоши?

И най-вече, колко е важно да говорим и споделяме, дори и думите да са отровни!

Осъзнах, че без думите ние, хората, се превръщаме в зверове и губим здрав разум.

Майте Каранса разказва за насилието в неговите различни форми и проявления – физическо, сексуално, вербално, пасивно-агресивно. Насилието към детето, към съпругата, към приятелката, към по-нискостоящия, към себе си. Книгата не е от новите заглавия за годината, но е болезнено актуална. С нея авторката получава Националната награда на Испания за детско-юношеска литература, както и престижната награда EDEBE.

Колкото и тежко да е четенето на „Отровни думи“, заключенията на криминалистите по света са еднакви – по-голямата част от случаите на насилие над деца се извършват от  техни близки или познати. Повечето родители казват, че в техните семейства това не може да се случи, но тогава… къде живеят и растат всички наранени деца?

Вземете книгата с код DK19 от

Ozone.bg 

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.