„Островът на Немия“ или как не всичко започва от нас
Съвременен юношески роман… Невъзможно!
Точно тези бяха мислите ми, докато четях „Островът на Немия“ от Гуидо Сгардоли (изд. „ЕМАС“). Дори проверих неколкократно дали е така или заблуждението е мое. Истината е, че ме впечатли повече от съвременните книги за възрастни. След това дълго не можах да взема решение „за какво се разказва“ – толкова много загатнати теми и мисли, на фона на уж ясен сюжет.
„Островът на Немия“ разгръща историята за мъжете и жените от рода Бьорнебу – битката им с живота, намерената радост, тяхната твърдост и борбеност.
Всичко започва пред далечната 1812 г., когато младият кормчия Арне Бьорнебу бива сериозно ранен в битка, след която остава с изгорено лице и изгубен слух. Арне се откъсва от света, намира утеха в алкохола и спира да говори, заради което получава прозвището Немия. Животът му дава втори шанс, обаче, когато приема предложението да стане Пазач на фар, изолиран от злободневието на малък, безименен остров.
„Съсирек от скала и храсти, брулен от вятъра, затиснат от свъсено небе, без име и обитатели, сякаш отрекъл се от хората, така, както някога се отрекъл от континента, който го бе създал. Изгубено мънисто от скъсан гердан“.
На този пуст къс скала се раждат синовете на Арне, а заедно с тях започва и невероятната сага на рода им. История за непоколебими характери, твърди решения, силни мъже и жени. От рода Бьорнебу през годините произлизат непримирими синове, решени да намерят мястото си в света; тихи мъже, способни на грижа и състрадание; революционери, воюващи за страната си; еманципирани жени, налагащи едно ново бъдеще за себе си и дъщерите си; грижовни майки; особени и затворени индивидуалности, разцъфващи под мълчаливата подкрепа и приемане.
Въздействащо е да се проследи как островът оказва своето различно влияние върху всеки един от тях. Как освобождава въображението на едни, а смирява други. Как характерите на предците се проявяват в поколенията на децата и внуците. И не на последно място – как всяка трудност и всеки път са поносими, когато човек има цел, посока и работа, с която да се захване. А животът е низ от събития, част от които създаваме сами, част от които повлияваме, а с друга част просто трябва да се помирим.
„Никой не знае кога морето ще реши да вземе живот. Хората, които живеят близо до него, знаят това и го приемат. След време, но не винаги, морето връща, каквото е взело. Така е то, с морето.“
Разказът за рода Бьорнебу е проследен чак до последния Пазител на фара. Променят се времената, променят се нравите. Фарът вече няма нужда от хора покрай себе си, а жените и мъжете от острова се пръсват по света, носейки го в погледа, сърцата и вените си.
„Защото островът надживя хората си, но точно те му вдъхнаха живот и го увековечиха. Днес той пази във всяко свое кътче непокорния им дух, с който е неделимо слят, и вече не е изгубеното мънисто на скъсан гердан, а диамант, щедро разпръскващ собствено сияние.“
Преводът на „Островът на Немия“ е дело на Вера Петрова.
Вземете книгата с код DK19 от
Ozone.bg, Ние, децата! или Booklover.bg
Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.