Муминтрол преживява една „Омагьосана зима”

Отново е зима и муминтроловете спят зимен сън. Коремчетата им са пълни с борови иглички, а те са дълбоко сгушени в завивките си около голямата камина. Уютно, нали! Чак и на мен ми се прииска да поспя зимен сън.

Най-изненадващо обаче Муминтрол се пробужда посред зима. Установява, че светът се е променил напълно и не може да познае Муминската долина. Тя е цялата бяла, а не зелена както обикновено. Всичко е непознато и необичайно за малкото тролче, а това е плашещо. Няма нито една позната душа и Муминтрол няма с кого да сподели страха и притесненията си. Е, за да внесе допълнително хаос и неразбории се появява и малката Мю, но тя е очарована от новия зимен свят и не иска да обсъжда живота в Муминската долина през пролетта и лятото.

Така самотният Муминтрол решава да отиде при Снусмумрик на юг, но зимната гора го плаши, а лапките му измръзват в снега. Докато тича уплашен из гората, той среща Тоо-тики. Тя, освен че се е настанила да живее в плажната беседка на Татко Мумин, не се и чувства длъжна да успокоява Муминтрол или да му обяснява каквото и да било. Той трябва да се справи сам с новия свят, който изглежда не е създаден в него да живеят муминтролове.

Постепенно сред снега и студа се завихрят случки и приключения. Муминтрол се среща с един свой праотец от преди хиляда години, който се настанява да живее в кахлената печка. След преминаването през Муминската долина на жестокия студ и ледената кралица, в къщата започват да се стичат подгонени от студа и глада най-различни гости – Филифьонката, кучето Хленч, бубалината Саломе. Те най-безцеремонно се настаняват в къщата, възползват се от запасите в мармаладеното подземие на Мама Муминка и се увиват в килимите, за да спят. Пристига и един хемул-скиор, който по цял ден се носи нагоре-надолу по хълмовете и дори предлага да научи и Муминтрол да кара ски.

Въпреки всичко Муминтрол не спира да мечтае за завръщането на слънцето и пристигането на пролетта. Но преди това да стане, той преживява и страховита снежна виелица. След това зимата вече няма с какво повече да го уплаши и нашето симпатично приятелче разбира, че тя не е по-лоша от всичко останало, стига да я разбереш.

След цялото това тичане насам-натам в снега и виелиците Муминтрол успява да настине, но не и преди да свърши още едно-две неща, включително и смело спасяване в ледените води на морето. Кой е спасеният и какви други неща се случват през тази омагьосана зима няма да ви разкрия, за да не ви разваля насладата от четенето.

А след това нашествие на праотци и гости в къщата, няма ли да се събудят и останалите? В никакъв случай! Не и преди първите признаци на пролетта.

Само Мама Муминка се събужда точно когато Муминтрол вече е болен и има нужда от нея. Научавайки, че всичките й мармалади са изядени, тя реагира като майка-мечта: „Слава Богу, че си се погрижил за гостите, та да не стана за срам пред тях.” Какво можеш да отвърнеш на това, когато си малък трол и току-що си преживял зимата буден? „Мамо, ужасно много те обичам!”, разбира се.

Книгата отново е пълна със страхотните илюстрации на Туве Янсон и една чудесна карта на зимната Муминска долина, за да видим по-добре новия свят, който се разкрива пред очите на Муминтрол.

Очаквайте ревюто ни за „Татко Мумин и морето“ на Туве Янсон, а ако сте пропуснали, вижте досегашните ревюта за „Кометата идва“, „Цилиндърът на магьосника“, „Малките тролове и голямото наводнение”, „Мемоарите на татко Мумин”, „Невидимото дете”, „В края на ноември” и „Тайнството на юни”.