Октомври през юни

Чували ли сте за Literature Clock? За онзи, който отмерва времето с цитат за съответния час с точност до минутата – бил той 17:51 ч. или 6:23 ч.? Не е реалистично да вярвате, че ще изчетете толкова книги, колкото стрелките му засичат. Но ако ви харесва да се предизвиквате, непременно си пригответе 12 истории, чиито персонажи са кръстени на месеци: „Лео и Май“, „Малкият крал Декември“, „Илийчо и Август“…“Октомври, Октомври“.

Преди да се срещна с „Октомври, Октомври“ допусках, че е продължение на „Момиче на име Октомври“. Не ми трябваше много, за да разбера, че имената на героините са може би единственото, което ги свързва. „Октомври, Октомври“ е роман, не съдържа почти никакви илюстрации (освен няколко птици, но пък какви!) и се издава от „Дъбови листа“. Героинята на Катя Бейлън е далеч от съзерцателността – тя е борбена, силно емоционална, неопитомена (неведнъж ми напомни на „Диво“ на Емили Хюз). Да я последваме в нейната среда, би означавало да загърбим удобствата на цивилизацията за сметка на единството с природата – избор, който все повече наши съвременници съзнателно правят.

Октомври, баща й и совата Стиг живеят в гората – далеч от хорските грижи и неволи. Всичко в малкия им свят е наред, докато не пристига единадесетият рожден ден на момичето – а с него и забравената вече майка. Нелеп инцидент вкарва бащата в болницата с тежки травми. Налага се Октомври да замине при майка си в Лондон, в скучното й и бездушно градско жилище. Проблемите идват един след друг – совата Стиг е откъсната от стопанката си, приобщаването към училищните нрави е дяволски трудна задача, а упоритите опити на майката да заздрави връзката с дъщеря си изглеждат насилени и нередни.

Ще успее ли Октомври да открие нови приятели и поводи за щастие? А да намери път към хората, които я обичат?

„Октомври, Октомври“ засяга множество важни теми – за нуждата от бащинска фигура (да си спомним „Последната мечка“, „Туне Глимердал“), за мигрирането и адаптацията в непозната среда, за отговорността към живите същества, които сме взели под крилото си, за безусловната обич, изцеляващото приятелство и прошката. Кратките глави следват естествения ритъм на емоциите, а лекотата на езика, постигната от преводача Габриела Кожухарова и редактора Бела Чолакова, ни помага да се потопим изцяло в историята и да я усетим като своя собствена.

Единствените ми забележки като читател са сегашното време, от което се води разказът, и желанието на авторката непременно да спомене всичко, наместо да остави пространство на въображението. Но след първите няколко страници тези особености на текста спират да се забелязват и умът се понася между дърветата и капките дъжд с бодрата стъпка на Октомври. A ако ви трябват още аргументи в полза на книгата, ето ги – разкошна корица от Анджела Хардинг и безукорно оформление от изд. „Дъбови листа“. Какво повече може да се желае?

Картички в статията: „The Blank Card Company“