Някога на Бъдни вечер

Екипът ни реши да възроди спомена за някогашната Бъдни вечер, като потърси описание на празничните ритуали назад във времето.

Спряхме се на малък откъс от книжката „Да посрещнем Коледа. У бабини на гости”, издадена в далечната 1946 г. Макар и доста скромно, изданието е знаково, тъй като дълги години след това темата за Коледа почти изчезва от изданията ни.

С нейна помощ ще научим непознати за някои от нас моменти около подготовката на празничната трапеза, а защо и да не възродим някоя позабравена традиция.

До деня преди Коледа добрата домакиня трябва да е почистила и украсила жилището си, приготвила ново облекло за членовете на семейството си и предвидила храна за празниците.

От ранно утро на този ден празничното настроение завладява дома. Още преди разсъмване буйно пламва в огнището огънят. Момите или младата невеста, не сторила още година след венчавката, в „бял” лъскав котел донасят прясна вода. Някога около нощвите, докато най-старата жена от семейния колектив замесва коледните хлябове, момите са пеели нарочни песни.Вековната ваятелска опитност и сръчност, преляна в ръцете на най-старата жена, пак като наследство от редица предшествуващи поколения, се проявява при украсата на обредните хлябове. Но, ако за шаренето на хлябовете проявява дарба и младата жена, то й се дава възможност да прояви своето изкуство. Защото вещо изваяният хляб е гордост и носи чест не само за майстора си, но и за цялата родова общност. Върху нашарения хляб ще произнасят благословии коледарите, на показ ще бъде той пред цялото село.

Едни от хлябовете са посветени на празника, напр. боговицата, други са определени за стопанството, а трети – витите краваи, са определени за дар на коледарите. Докато жените са обладани от творческия огън на шаренето на хлябовете, момците и младите мъже, пременени в празничните си дрехи, предприемат „екскурзии” през зимната утрин до гората. Там, измежду заспалите зимен сън дървета, избират според местния обичай дъбово, церово, брестово, крушево или друго дърво за бъдник. Дървото трябва да е право, здраво. Млади и стари посрещат бъдника като жива твар, която носи здраве по челяд, плодородие по ниви и лозя, умножаване на добитъка. В някои краища на родината ни бъдника внасят вкъщи със запалена на него вощеница, другаде го миросват с растителни или млечни масла, а хорът на младите придружава с песни неговото внасяне край огнището. Но в цяла България предназначението на бъдника е да поддържа през цялата нощ огъня на домашното огнище.

С падането на зимната вечер домашните се събират около бъднивечерската трапеза. Пъстроцветни месали застилат трапезата, а за всеки член от домакинството е приготвена чиста кърпа или един общ месал преминава по колената на всички като някакво обединително звено. Под трапезата обикновено обичаят изисква да е застлана слама.

На трапезата са пренесени всички плодове, които ражда земята в този край. Любими повсеместни бъднивечерски яденета на българите са постните сърми, фасула, варени сушени плодове, туршии, орехи, чеснов лук. В някои села е установен броят на ястията – 9: сърми, фасул, ошаф, варена пшеница, зелева чорба с ориз, наложено грозде, рачел, орехи и туршия. Бъднивечерската трапеза не може без чеснов лук и зърна от произвежданите зимни и пролетни култури (житни семена, гръстено семе, просо), плодове, сол и дори пепел от огнището. На трапезата поставят и шепа пръст от нивите и чист пясък от реката.

Ястията служат за храна, а семената, прекадени на Бъдни вечер, се смята, че повишават плодородието на посевите. Някои от другите ядива се слагат за здраве или за да послужат за лекарство. Например чесън се яде или носи като герданче от децата да прогонва зло и болести. Прекаденото гръстено семе се смесва със семето, което ще се сее, за да бъдат гръстите високи и гъсти. Из постланата под трапезата слама се разхвърлят житни зрънца, които със смях и боричкане деца и възрастни търсят, за да ги хвърлят в определеното за посев семе и новото жито да не хваща главня. Просото използват за лек, със солта закърмяват добитъка. От орехите всеки чука, за да разгадае своята участ през годината: ако ядките са бели и здрави – здрав и щастлив ще бъде човек, ако ли са черни и кухи – нещастие и болест ще го сполетят. А със зърна от кадения овес заспиват младите, за да им се яви на сън другарят, който съдбата им е определила. Пръстта и пясъка домакинята смесва с житото за посев, за обилен плод.

Треперливата светлина на вощениците, налепени по съдовете с вино и ракия, ястия и шарени хлябове, осветява тържествената трапеза. Най-старият от домакинството с палешник в ръка, с разпалени въглени, от които се издига благовонния мирис на тамян, а още в по-старо време на разни миризливи корени, прекадява трапезата и изрича благословия за плодородие и здраве. По същия начин той прекадява и всички стопански постройки и домашни животни. И като че ли от целия дом се надига лекия благовонен дим нагоре към зимното небе, като топло желание за плодоносен, богато възнаграден, бъдни труд.

Вечерята започва с ломене, счупване на боговицата или бъднивечерската пита. Тя се разчупва едновременно от двамата стари домакини. Всеки се стреми да отломи от този хляб по-голям дял, за да бъде по-щастлив. А ако в боговицата е замесена пара – щастие на целия дом ще носи този, в чийто откъс се случи парата. Еднообразието на вечерята е нарушено от много и разни обичайни действия, които целят да осигурят пълни и буйни жита, сочни гроздове, едри плодове. Например в някои места из комина подхвърлят жито с думите: „Най-малкото класче колкото мене високо да стане!” При привършване на вечерята пък орачът става с висок скок, за да са високи класовете.

След полунощ в селото екват коледните песни. Момците в нови празнични премени, окичени с чемширови китки и връзки от бели пуканки, на групи, предвождани от четника, вещ коледар в песните и благословиите, обикновено вече задомен, посещават домовете, за да пожелаят с песни и благословии здраве, имотност, успех на домовете. Всеки момък, подтикнат от младежкото желание да види своята любима в зимната бъднивечерска нощ, се стреми да участва в групата, която ще посети нейния дом. Във всеки дом коледарите пеят песни, както за благоденствието на цялото домакинство, така и поотделно за всеки член от него: стопанин, мома, момък, млада невеста, малко дете и др. Всяка песен е възхвала или на някое качество на лицето, или благословия.

Наложителен дар на коледарите е витият кравай, украсен със зеленина и венци от пуканки. Отдалечи ли се песента на коледарите, семейството се приготвя за сън. По-възрастните пък се отправят на черква, приканени от звъна на черковните камбани. Но един от семейството бди до зори край пламналия бъдник, да не би през Бъдни вечер да загасне домашното огнище.

* За автор на текста в изданието от 1946 г. е посочена М. Велева