
Той е поразително слаб, блед, плешив, има само едно изражение на лицето и винаги гледа с един такъв, празен поглед… Е, това може да се обясни и с факта, че е скелет. Шофира бентли R-Type Continental от 1954 година и не е много сигурен дали е от добрите. Винаги, когато обаче ще пострада невинен човек, не може да стои безучастен – така и се запознава с 12-годишната Стефани Еджли, докато я спасява от мистериозен мъж, който се опитва д я убие. Безкрайно отегчена от еднообразния си живот, по непредвидимо стечение на обстоятелствата, тя се оказва въвлечена в свят на древни същества, магия и опасности.
Едноименната книга дава началото на поредицата от девет книги. За щастие на всички настоящи и бъдещи фенове, всички те са вече преведени и на български език. На пръв поглед сюжетът е като по образец – заплаха е надвиснала над света, лошите се опитват да се доберат до всемогъщо оръжие, необичаен екип от нетипични герои се събира, за да им попречи и т.н. И всъщност си е точно такъв, но Дерек Ланди успява да ни го поднесе по такъв начин, че нямаме нищо напротив да се потопим в малко клишета за сметка на оригинални, духовити и крайно симпатични герои.
На фона на битката със злото и спасяването на планетата се полагат основите на отношенията между Скълдъгъри и Валкирия (т.е. Стефани, защото в този свят всеки има три имена – дадено име, обикновено от родителите, което не бива враговете ти да научават, защото им дава власт над теб; придобито име – името, което всеки сам си избира, за да се защити от силата на даденото име и истинско име – източникът на най-могъщата сила). Те се променят като индивидуалности, под влиянието, което упражняват един на друг, и се превръщат в един необичаен, но изненадващо сполучлив екип, с който можем да се смеем, от който можем да учим и най-вече, заради който тръпнем в очакване каква ще е следващата им необичайна приумица.
Освен дуото главни герои, книгата изобилства и от оригинални второстепенни герои. Старейшините, който следят за реда и баланса в света; мистериозната Чайна Сороуз; ловката Танит Лоу и злият Серпин оформят ядрото от образи, като всеки от тях сам по себе си бива развиван и доизграждан, в което несъмнено лежи тайната на успеха на поредицата.
Първата книга поставя основите на един широк свят на магия, добро и зло, който тепърва имаме да откриваме. Въпреки жанра си, който най-често бива определян като детско фентъзи, поредицата постепенно преминава в по-тъмни тонове, докато героите израстват заедно с аудиторията си. Във втората книга, „Да играеш с огъня”, много по-дълбоко е засегнат вътрешния свят на главната героиня, която започва да си задава редица логични въпроси, чиито отговор не може да бъде еднозначен. Към кой от двата свята, в които живее, принадлежи; възможно ли е да съвмести двете си личности, без никой да пострада; как тайните, които пази, застават между нея и семейството и. Това са само част от темите, засегнати между ожесточените битки с огнени кълба, ловки престъпници и гротескни същества.
Предразсъдъците, които понякога поражда жанровата принадлежност на някоя книга, нямат място тук. „Скълдъгъри Плезънт” е детска книга, защото е подходяща за деца, но горната граница остава отворена. Можете да си запазите дозата скептицизъм, която е възможно и да се задържи през първата книга, но във втората със сигурност ще намалее, а нищо чудно и съвсем да се изпари, докато посягате за третата. Всеки световноизвестен литературен детектив има по една отличителна характеристика. Скълдъгъри е изтъкан от отличителни характеристики.
Автор: Емилия Кирчева







