Нова порция щура магия от Тери Пратчет

“Прахосмукачката на вещицата“ (изд. Прозорец) е втория сборник с разкази на Тери Пратчет, създадени в началото на писателската му кариера за седмичника “Bucks Free Press” и предназначени за детска аудитория. Първият такъв сборник „Дракони в Порутения замък“ бе номиниран за наградата „Бисерче вълшебно“ 2016 и вече ви го представихме при излизането му на български език миналата година. Логично, „Прахосмукачката на вещицата“ бе сред достойните претенденти за наградата Бисерче вълшебно 2017. И има защо.

Чувството за хумор на Тери Пратчет отново е в отлична форма в тези 14 забавни разказа, а фантазията му се вихри на воля: от приключения с несговорчиви вещици и горделиви магьосници през преживелиците на жителите на градчето Лланданффунфафегеттъпагого (наистина така се казва) до неволите на най-малките (гномите) и най-големите (троловете). И още, и още …

Безсмислено е да се опитвам да представя подробно всички разкази тук, защото е най-добре да им се насладите от собствен прочит. Все пак ще спомена някои от моите фаворити:

„Страхопакостният зъбобол“ разказва за хрисим библиотекар от Блекбъри, който при разчистване на книги попада на „Маггическътъ кънигъ на Черния Уилиямъ дю Блякбери“. Скоро среща самия Черен Уилям и за свое удивление се оказва облечен в старовремски дрехи от елизабетинската епоха и започва да говори на архаичния шекспиров английски. Останалите жители на града се озовават в същото положение, а от къщите и улиците изчезват всички предмети, които не са съществували по времето на кралица Елизабет. Избавлението от този средновековен хаос идва по забавен и напълно неочакван начин.

Отново в градчето Блекбъри се развива действието в „Пътуващият във времето телевизор“. Една случайно намерена древна раковина и няколко динозавърски привидения разкриват на професор Оксфорд, уредничката на местния музей, че някой е открил начин за пътуване във времето и редовно отскача до праисторическата ера.

„Лорд Кейк и битката за фара на Бануен“ пък е един от разказите за споменатото по-горе градче Лланданф… (допишете си го вие), намиращо се по думите на Пратчет в по-дивия от двата Диви Запада, а именно – в Уелс. Тук вместо каубои шетат овчобои, бивши престъпници стават образцови полицаи, а по време на Великата Въглищна треска будни граждани се втурват да попречат на Лорд Кейк да сложи еднолично ръка върху апетитните залежи от антрацит.

Сборникът “Прахосмукачката на вещицата“ е леко и волно упражнение по смешно фантазиране, което би било подходящо за малки, големи и още по-големи момичета и момчета, особено ако са сред почитателите на творчеството на Тери Пратчет. Преводът на Светлана Комогорова – Комата е истинска наслада, а със сигурност е представлявал сериозно предизвикателство с многобройните езикови каламбури. Играта с големината на шрифта и „изскачането“ му от правите редове допълнително оживява закачливия текст. Оригиналните илюстрации на Марк Бийч допълват текста превъзходно и по много уютен начин ми напомниха за работата на Куентин Блейк в книгите на Роалд Дал и на Тони Рос за Дейвид Уолямс.

Няма да ви убеждавам повече, само ще цитирам препоръката на Полицай Джоунс Прещипа от градчето Лланданфф… (знаете кое):

„Тези разкази ще ви гръмнат! Престъпно смешни са!“

 

Автор: Яна Кръстева