Нов прочит на “Вещиците” по Роалд Дал

Ако случайно се съмнявате в съществуването на вещици, то Роалд Дал със сигурност може да Ви убеди в обратното. Защото “това е история за ИСТИНСКИ ВЕЩИЦИ”. И то такива, които искат “да изличат децата от лицето на земята”. Защо ли? Защото ИСТИНСКАТА ВЕЩИЦА мрази децата и всички деца й миришат на “кучешко ако”.

Която и книга на Роалд Дал да хванете, със сигурност няма да сбъркате. Която и детска книга от Роалд Дал да подарите на детето си, то ще я помни несъмнено цял живот. А и надали ще си останете само с една негова книга в библиотеката.

Историята за малкото момче и неговата баба, която пуши пури, може да заинтригува малки и големи. Особено като добавим липсващия палец на бабата – една загадка, която си остава неразкрита до края на книгата, макар и да подозираме, че май някоя вещица е виновна. Съветите на бабата към нейното внуче как да разпознава истинските вещици се оказват определено полезни (може би не е зле и ние да ги запомним): те винаги носят ръкавици, перука, “имат по-големи ноздри от обикновените хора”, очите им са различни, нямат пръсти на краката и не на последно място по важност – имат синя слюнка.

Не, не, далеч не съм Ви разказала всичко, има с какво да се изненадате от “Вещиците”, ако само се “осмелите” да я прочетете и само ако не Ви е страх от ИСТИНСКИ ВЕЩИЦИ.

А ако все пак решите да прелистите книгата и станете жадни за нещо по-приключенско в един момент, “Вещиците” много скоро ще Ви напомни защо е избрано точно това заглавие за книгата. Да Ви “изпържат като мекица” не е шега работа, а “формула 86 със забавено действие” вдъхва страхопочитание със своите съставки: будилник, телескоп, жълтък от яйце на грухтил, нокът от ракотрошач, клюн от бърборивче, хобот от пискун и език от кучекотка. Каква е “метаморфозата” след този чуден елексир можете да попитате Бруно Дженкинс.

“Вещиците” (изд. “Ентусиаст”) не спира да увлича своите читатели, които трудно могат да оставят книгата дори за миг. Какво се случва в крайна сметка с момчето, неговата баба и “милите жени”, които всъщност са добре прикрити “отвратителни същества” – е, това оставям сами да разберете. Защото наистина “това не е приказка”. Това е “история за ИСТИНСКИ ВЕЩИЦИ”.

Автор: Милена Трендафилова