Една история без панталон

„Къде са чорапите? – пита се Лиско.

Ни тук, нито там, ни далече, ни близко.“ – започва една от Приказките на Стария дъб.

“Няма ми го панталона!“ – възкликва отчаяно героят на изд. „Дъбови листа“.

Звучи ви познато? Това е моментът, в който осъзнавате, че живеете в детска книга. Или просто сте сред безбройните родители, чиято хроника на загубените, забравени и потулени от децатата им вещи непрекъснато се обогатява.

Но историята на Кристин Номан-Вилмин не е история за разсеяността, а за последиците от нея. За страха от неодобрението или насмешката на другите. И най-вече за срама, свързан със собственото тяло – не с неговите особености или функции, а с неприкосновеността му. Във възраст, в която децата изучават тялото си с все навиците, възможностите и границите му, нежеланото разголване (във всеки смисъл) е травматично събитие. „Няма ми го панталона!“ нормализира факта, че те могат, искат и трябва да имат своите малки тайни. Детето, успяло да отвоюва късче лично пространство, се превръща във възрастен, който познава себе си, умее да бъде автентичен и знае къде да се оттегли, когато външният свят му дойде в повече.

Книгата на Номан-Вилмин ни среща с Никоала, загубил своята долна дреха и принудил се да се прикрива от околните. Наместо да участва в учебния час, да играе с връстниците си и да услужи на приятелката си, той измисля нови и нови извинения да не се включи в чуждите занимания, за да не бъде видян полуоблечен. Неговото поведение буди недоумението и негодуванието на останалите, но когато бедата връхлита, тревожното за Никоала се превръща в неочаквано предимство. Опитният читател се досеща, че Никоала е победител отпреди другите да го провъзгласят за такъв, защото успява да покаже изобретателност и безстрашно да избере неизгодното за себе си с цел да си спести по-голямото унижение. Действията му говорят за това, че

винаги има решение и винаги има начин да си помогнем, вместо да се предаваме и да се оставяме проблемът да се разреши от само себе си, докато даваме воля на отрицателните си емоции.

„Няма ми го панталона!“ е чудесно замислен и изпълнен проект. Героите са животни, което позволява на детето да изследва темата безопасно, без да се идентифицира докрай с тях. Предадената ситуация е болезнено позната на повечето деца, преживяна, изстрадана, но невинаги преработена – за последното книгата определено би била от полза. Чаровните илюстрации са дело на Кантен Гребан, известен у нас с рисунките си към „Мама“ и приказките на Андерсен. Интересна е идеята му да изпъстри форзаца с картинки на съучениците на Никоала без панталони. Това следва да успокои потенциалния читател, че случката е неприятна, но не и непростима, защото всички ние можем да бъдем (и сме били) на мястото на разстроената малка коала. За финал, твърдата корица на изданието подсигурява неговия дълъг живот – и редовното препрочитане, което книгата без съмнение заслужава.

Вземете книгата с код DK19 от

Ozone.bg, Ние, децата! или Booklover.bg.

Когато купувате книги с този код, Вие помагате

за насърчаването на детското четене в България.