В една от предишните публикации, посветени на ролята на бащата, ви разказахме колко значима е ролята тъкмо на мъжете в семейството за превръщането на децата в активни читатели. И все пак различни изследвания, провеждани по света, показват нищожния процент бащи, чувстващи се достатъчно уверени да споделят активно книжните приключения с децата си вместо майките.
Несигурност в собствените възможности и в избора на подходящи книги, предимно женска читателска обстановка и… татковците са отхвърлени от книжната игра. За нещастие! Защото тъкмо бащите могат да предоставят на децата различна гледна точка към дадено четиво и да развият умения, които майките трудно биха могли.
Някои изследователи откриват, че езиковите взаимодействия “майка – дете” и “баща – дете” допринасят по различен начин за развитието на детската грамотност. Например татковците често използват по-сложна лесика от майките, употребяват по-абстрактни думи в общуването с децата. Други наблюдават, че докато майките по-често наблягат на емоциите, което предсказва разбирането на емоционалния език от децата, то бащите залагат на причинно – следствените връзки и така подпомагат децата в развитието на логическото мислене*.
Затова, дори една и съща книжка да бъде четена от двамата родители, детето ще усвои от нея различни неща. А онези малчугани, чиито бащи успяват да отделят време за четене и обсъждане, са с много по-големи шансове за успех в училищните занимания.
Интересен е фактът, че много бащи закъсняват от работа вечер, за да пропуснат четенето на приказка за “Лека нощ!”. Освен това децата много по-често виждат майките си да четат, отколкото бащите – съотношението е около 70 : 30. Същевременно децата, чиито бащи им четат по няколко пъти в седмицата, печелят половин година напредък в образованието си спрямо връстниците си.
Вярваме, че тревожните факти могат да се променят. Татковци, четенето не е страшно! За него не се изисква докторска степен и няма правилен и неправилен подход. Всичко е във вашите ръце, а ако отделяте по мъничко време да разлиствате книжките със своето дете, вероятно няма да чакате дълго, преди да чуете фразата: “Нека татко да ми чете!”.
В заключение припомняме няколко от съветите, които могат да са от полза, ако не знаете откъде да започнете с детското четене:
– Изберете книга на тема, която ви е интересна.
– Разказвайте истории от своето детство.
– Четете! Нека детето вижда, че имате отношение към четенето (дори вестникът върши работа!).
– Разпитвайте детето за книгите, които го вълнуват.
– Превърнете четенето в забавление, не в наказание!
Още за ролята на бащата в отглеждането на бъдещи читатели ще откриете в секция “Как четат бащите”. Не пропускайте да научите повече и за българските татковци, които обичат да споделят четенето със своите отрочета. Ако пък вие искате да ни разкажете как четете с детето си или познавате активни татковци и майки – читатели, непременно ни пишете на мейл editors@detskiknigi.com.
* В публикацията е използвана информация от изследването Why fathers matter to their children? на National Literacy Trust, Великобритания.
