Национално проучване за четенето: Три важни неща, които (не) ни убегнаха

Неотдавна ви запознахме с резултатите от Националното проучване за четенето на Асоциация „Българска книга“ и „Алфа Рисърч“. Проучването предизвика голям обществен отзвук, а данните, изложени в него, изпълниха много хора с безпокойство и разочарование. С настощата статия обръщаме внимание на няколко факта, които, вторачени в смущаващите цифри, като че масово пренебрегнахме.

1. Проблемът с нечетенето не е просто проблем с нечетенето. Макар получените данни да са силно обезпокоителни, те не са озадачаващи. Според последните изследвания на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) процентът на функционално неграмотните деца в страната ни надхвърля 40% и продължава да се увеличава. Това не означава само, че децата губят умението да четат за удоволствие, а индикира нещо далеч по-сериозно – липсата у тях на способност за извличане и обработване на информация. Подобен проблем излиза извън границите на простото общуване с книгата – той е образователен, а и социален, и налага постоянните, целенасочени и съгласувани усилия на цялото общество.

2. Четенето не се ограничава до хартиените книги. Броят закупени, заети или притежавани книги невинаги е фактор за читателската култура на техния собственик. Не можем да твърдим с лекота, че четенето като такова намалява, но е доказано, че намалява взаимодействието с печатни издания. Това е последица както от дигитализацията и експериментирането с нови носители на съдържание (компютри, смартфони, електронни четци), така и от новия тип четене, наложен от начина на функциониране на виртуалната мрежа. Както става ясно от проучването на АБК, „електронното“ четене нараства сумарно от 36.7% преди на 46.8% към днешна дата, като ведно с формАта се променят и изискванията към писмения текст (визуално оформление, обем и пр.).

Колкото повече време прекарваме онлайн, толкова по-трудно е за нас да бъдем изкушени и повлияни от книгите, вълнували предходните поколения.

Преди да се възмутим и огорчим, че децата ни прекарват часове пред екрана за сметка на книгите, можем:

3. Библиотеките са ключът към активното четене. Данните от проведеното изследване разкриват, че около три четвърти от българите не използват библиотеки за заемане на книги. Преодоляването на тази тенденция би имало сериозно отражение върху процента на четящите хора, честотата на заниманията им с книгите и качеството на тяхното читателско изживяване. Библиотеките са важни по ред причини. Те:

  • предлагат свободен достъп до книги на различни целеви групи – на хора от малки населени места, където новите издания са по-трудно откриваеми, на хора с по-ниски доходи и пр.;
  • дават възможност за лична консултация с библиотекарите, особено полезна за прохождащи читатели или за хора, които се ориентират трудно в морето от заглавия на книжния пазар. От няколко години в България се намират и квалифицирани библиотерапевти, обучени да предлагат книги според житейските и емоционалните потребности на читателите;
  • създават общности (прекрасен пример за устойчива общност, възникнала край, чрез и заради книгите, е лятната читалня под открито небе на НЧ „Светлина“ в с. Труд)

За обогатяването на библиотечния фонд би могъл да допринесе всеки един, който вижда смисъл в подобно начинание. Образец за това е маратонът „От спорт към знание“, чиято цел е събирането на средства за местните библиотеки. Ежегодните книжни дарения на фондация „Детски книги“ са също начин съкровищата на детската литература да достигнат до своите малки (по)читатели. Най-новата книгодарителска акция, стартирана от екипа ни, касае щедрото дарение на изд. „Ентусиаст“ за мрежата на фондация “Глобални библиотеки – България” и не само.

От месец август насам над 8500 екземпляра съвременни книги потеглиха към новите си домове в цялата страна.

За момента изпратените колети са над 200, а окомплектоването на останалите тепърва предстои. В случай че работите в библиотека и искате да заявите пакет издания, призоваваме ви да попълните и изпратите следната контактна форма: https://forms.gle/cRQFre9QEKUCHVCLA. Ако пък сте издател и бихте желали да зарадвате най-нуждаещите се библиотеки в страната, винаги можете да се свържете с нас на адрес editors@detskiknigi.com за съдействие.

Резултатите от Националното проучване звучат обезкуражаващо, но ако четем между редовете и обхванем цялата картина, става ясно, че има много конкретни неща, върху които е добре да се фокусираме и които е по силите ни да променим за една по-четяща България.

Снимка на корицата: Freepik