На гости в Хмутландия

Първото, на което окото се натъква при книгата „Хмутовете“ на Ирен Леви (изд. „Класика и стил“), са прелестната корица, приятният шрифт и сладурските илюстрации. Допадат ми размерът и формата на книжното тяло – неголям квадрат, същинско прозорче към света на едни необикновени създания, каквито са хмутовете.

Кратките иначе текстчета изобилстват от каламбури, фразеологизми и оригинални идеи, които я правят неподходяща за деца на едноцифрена възраст.

За сметка на това описаните случки, разговорите на хмутовете и тяхното поведение предоставят десетки теми за размисъл като предимството на различията между хората, чара на дребните им несъвършенства, силата на ума, справянето с проблемите и конфликтите, медийната среда, квазиблагородството, шарлатантството…

Признавам, че втората част от диалога на Огледалния и Благородната, кафето от боровинки и букетите от мяукащи сандали (?!) откровено ме подразниха; мигновеното изчезване на козунарките и приставане на Самото Съвършенство, както и епизодът с мнимата дъщеря на Събиращия наводнения, ме хвърлиха в недоумение и дори леко ме разочароваха.

Междуполовите общения (влюбването на Розовата в братовчеда ú, изневярата на Например, самоунизителната преданост на Е Не) дебело подчертават нуждата от внимателен, трезв и неосъдителен прочит на по-улегнала възраст, когато споменатите действия на хмутовете няма да се разгледат като пикантерия и няма да скандализират, а ще бъдат разчетени в контекста на цялото и ще бъде оценен техният смисъл.

Много са хубавите хрумки, които ще си запазя – черните дни за черни дни (събирането на бедствия в бутилка), резултатът от посещението на Продавача на невидима собственост, опитомяването на небето, лекотата на сладкиша от пеперуди, тлъстинките като „украса за стомах“ (и истинското значение на прилагателното „широкоскроен“), броенето на лъчите и кризите на перфектността (СС, която изтърква сапуна еднакво и от двете страни, отмерва водата за цветята с капкомер и измива ръката, с която е помахала).

Заради ракурси като споменатите (а и заради закачливата, непретенциозна, но хитроумна авторова реч) смятам, че хрониката за хмутовете би била ценна придобивка за всяка библиотека.

Илюстрациите са дело на Тодор Ангелиев.