Образованието в грижа за природата започва отрано. След като поразсъждавахме върху проблемите с отговорността ни към планетата и в частност разхищението на храна, отново сме на екологична тематика. Този път обръщаме взор към някои от най-засегнатите от климатичните промени и човешката дейност представители на фауната – пчелите и полярните мечки.
Разбира се, те са главни герои в още редица заглавия като “Пчелите” (Пьотр Соха) или “Последната мечка” (Хана Голд). Това, което отличава „Можем ли наистина да помогнем на пчелите/белите мечки“ (изд. „Клевър бук“), е опитът да бъдат написани от гледна точка на животните и децата. Автор на поредицата е Кейти Дейнс, позната именно с многото си нехудожествени книги по различни казуси и теми. Тя например стои зад обичаната поредица с капачета „Първи въпроси и отговори“, “1001 неща, които да откриеш в морето” и др.
В първите две книги от поредицата „Можем ли наистина да помогнем…“ пчелите и белите мечки идват при децата и привличат вниманието им. За мечките пътят до малчуганите е изтощителен и дълъг, но си струва, защото животните имат важна мисия – да помогнат на хората да видят последиците от действията и бездействията си. И докато възрастните са улисани в грижи и ангажименти, то децата са готови да чуят гласа на тези, които рядко имат възможност да говорят.
Така разбират, че животът и на белите мечки, и на пчелите отдавна не е лек. Естествените им домове биват разрушавани и замърсявани, храната им също се променя или намалява. Ала как се случва това, кой е отговорен? За беда, оказва се, че именно хората допринасяме в значителна степен за тези събития. Как ли? С огромното количество енергия от различни источници, което потребяваме; с изсичането на гори/растения в името на равни морави или еднотипни плантации; с безкрайния брой вещи, които купуваме и хвърляме; с така (не)нужните ни удобства.
Децата също така започват да виждат връзката между наглед различни неща – любимата пица и работата на пчелите, ледовете при мечките и водата от чешмата и много други. Е, ясно е, нещо трябва да се направи. Възможно ли е обаче да променим хода на събитията? Всъщност – да, до голяма степен.
Животните споделят на малките читатели различни и приложими идеи, с които да помогнат на планетата. А наред с това децата усвояват някой и друг урок за биоразнообразието, хранителните вериги, различните видове насекоми и пчели, ролята на всяко същество и растение, за някои болести, за различните видове енергия. Така става ясно, че промяната е възможна, важно е само да имаме план и да правим малки стъпки всеки ден.
Книгите могат да се сторят крайни на част от родителите. Призоваването към по-ограничена консумация на месо например е неприятно за мнозина. Други пък не са убедени в човешката намеса в климатичните изменения или виждат и други влияещи фактори. Трети просто не искат да се откажат от редица удоволствия. Почти всички обаче не обичат да се чувстват обвинени. Истината е, че написаното в книгите би могло да прозвучи обвинително, ако читателят е по-чувствителен към темата. Едновременно с това основната цел на двете заглавия и да приканят към по-осъзнат живот и действия.
Ако трябва да сме честни докрай, част от предложените начини за грижа към животните и планетата са нереалистични и дори идеалистични. Но в по-голямата си част са наистина практични и лесно изпълними и говорят на езика на 4-7-годишните. Та нима е трудно да отглеждаме цветя/подправки на терасата, да засадим дърво, да използваме повече обществен транспорт?
На английски език поредицата наброява вече 6 заглавия, поставящи под прожекторите различни застрашени видове или проблеми (Можем ли наистина да помогнем на: белите мечки, пчелите, делфините, дърветата, тигрите и планетата). И докато чакаме да навестят и нас, нека чуем какво имат да ни кажат полярните мечки и пчелите!
