Мотско пожелание от Демира

Щях да пазя в тайна мотовете, които живеят у дома, но вчера те ми разрешиха да пиша за тях след като падна голям смях.

И така… Лупси и Пупси живеят у дома Бог знае от кога. Но аз ги видях след като прочетох първата книга за мотовете, а това беше миналата есен и от тогава света ми се струва чудесен.

Бях на екскурзия в Лондон, когато книгата попадна в моите ръце, трепна детското сърце „Какво ли ще открия в гардероба ми след като се прибера?“ – въпрос, който се въртеше в моята глава.

За Лондон ще ви разкажа друг път, сега бързам да ви представя Лупси и Пупси. Моите мотовете са различни – те не живеят в нашия гардероб, а в училищния ми шкаф и когато са притеснени не пръцкат, а хлъцкат. Толкова са сладки!!!

Отворих вратата на гардероба и започнах да се озъртам… В коя ли дреха са се свряли? Извадих всички на земята, къщата се обърна нагоре с краката, но нищо! Тъкмо да заплача и чух от бюрото ми странен звук – някой ми се смееше на пук. О, две пухкави същества изскочиха пред мен и денят ми стана озарен! Извиках Ани, тя ми е сестра и я просветих в тайната. И така си живеем цяла година – във вълшебства и игри, във веселие и пакости. Заедно с тях измислихме хапче на смеха (прави се от… не, няма да ви споделя). Всеки сам трябва да открие своята рецепта и да бъде щастлив.

Честит рожден ден, мотчета!!! Останете чудати, очарователни и любопитни! Бъдете близо до нас, хората, и ни заразявайте с добротата си!

Поздрави! 
Ваша Деми

P.S. Днес взехте ли хапчето си за смях?