Момче или морско свинче – това е въпросът!
Тази година поканихме неуверените читатели да се присъединят към клуб „Търсачи на истории“. В него те имаха възможност да се запознаят с различни български автори и илюстратори, които да ги насърчат в четенето. Вдъхновяващите срещи обаче не спират дотук, защото изд. „Мармот“ разширява колекцията с още едно заглавие – „Момче или морско свинче“. Този път книгата е съвместен проект на сладкодумната и духовита Юлия Спиридонова (Юлка) и вълшебната Миглена Папазова.
Във всеки дом с две или повече деца караниците са до болка познати. Наследниците ни са толкова различни един от друг и сякаш вечно има за какво да спорят. Със сигурност такъв е случаят с Додо и Диди – двама близнаци, които си приличат само външно. Диди обича здравословните храни, а Додо – плътния шоколадов вкус и лепкавите бонбони. Двамата имат различни приятели и различни любими занимания…освен едно. Едно нещо двамата обичат еднакво – да се дразнят взаимно.
Ден преди семейното пътуване до Стокхолм, Додо е сполетян от силен зъбобол, придружен с приличен оток. Това не е изненада за никого, но определено всява смут у родителите му. Накрая все пак вземат решение да отлетят всички заедно. Затова опаковат багажите и отиват на летището по план. И тъкмо тук настъпва бедата…
Додо е с толкова подута буза, че прилича на морско свинче, закусило обилно и напълнило бузите с провизии за по-късно. Служителите на летището са категорични, че той трябва да пътува в отделението за домашни любимци, затворен в клетка. Там го очаква интересната компания на синеокия котарак Ален Делон, последния тигър на света и един разговорлив папагал. Момчето (или морското свинче?) открива, че клетката го променя и вече може да разбира и говори езика на животните.
Всичко би могло да завърши добре, но на борда има още един интересен субект, който крои мрачни планове. За да го спре, дружината има нужда от щипка вълшебство, помощта на Диди и доверието на неколцина възрастни. Дали ще успеят да спасят последния тигър на света? Разберете сами.
„Момче или морско свинче“ отново е съобразена с особеностите на малките читатели, които имат нужда от натрупване на увереност и опит. Шрифтът е едър и специално създаден за тях, така че да улеснява разпознаването на буквите. Действието в книгата е динамично, но не твърде утежнено. Използвани са много пряка реч и изреждане на нов ред, което допълнително грабва интереса на децата. Така страниците се изчитат неусетно и с лекота, а това повишава решителността и мотивацията на дребосъците. Илюстрациите пък са изпълнени с хумор, нарисувани с меки цветове, така че да не натоварват излишно възприятията.
Ако търсите книга, с която да поощрите самостоятелното четене, то „Момче или морско свинче“ е точно такава. Обещавам забавление и хубав край на историята!
„На излизане от летището Диди спъна Додо.
Додо разкопча куфара на Диди.
Двамата се караха, докато дойде таксито.
А когато се качиха, започнаха да се обиждат с най-грозни думи.
– Какво да се прави, някои неща не се променят – въздъхна джуджето Ханс.“