Могат ли детските книги да създадат един по-добър свят?

Тезата на британския писател С.Ф. Саид, че почти всички световни проблеми се свързват с разделението „ние–те”, привлече вниманието ни. Прочетете неговата гледна точка за това как детските книги могат да премахнат всички бариери.

„Нека построим отново този обърнат с главата надолу свят като започнем с децата. Те ще покажат на възрастните правилната посока.”

Това са думи на Йела Лепман, немска писателка с еврейски произход, която напуснала Германия през 1930г. и се върнала след Втората световна война като съветник на американската армия по проблемите на подрастващите. Тя заварила гладуващи деца, които отчаяно се нуждаели от храна, лекарства, дрехи и подслон. Но Йела Лепман също така вярвала, че тези деца се нуждаят от книги. Страхотни детски книги, които да им помогнат да намерят смисъл в преживяното, да ги свържат с останалия свят и да им покажат, че не са сами. Тя била убедена, че детско-юношеските книги могат да построят мостове на разбирателство отвъд световните прегради.

Основала организация, наречена Международен съвет за детско-юношеска литература (IBBY). Сред нейните членове-учредители били Астрид Линдгрен, авторка на „Пипи Дългото чорапче”, и Ерих Кестнер, автор на „Емил и детективите”. В наши дни Международният съвет за детско-юношеска литература е глобална организация, обхващаща 75 страни от Афганистан до Зимбабве, а основната й цел е да разпространява идеята за световно разбирателство чрез детските книги.

„Международният съвет за детско-юношеска литература преминава всички предполагаеми препятствия като граници, език и раса. Съветът ни помага да се разбираме един друг, помага на децата ни да се чувстват членове на един-единствен, крехък и необикновен свят.” казва писателят Дейвид Алмънд.

Но наистина ли детските книги могат да направят това? Могат ли да променят нещо в свят, в който конфликтите и хуманитарните бедствия изглежда никога не спират?

Аз мисля, че могат, и затова посветих живота си на писането на детски книги. Моето семейство произхожда от Близкия изток: имам иракски, кюрдски, египетски и черкезки предци, израснах във Великобритания и винаги трябваше да отговарям на въпроси, свързани с идентичността, различията, границите и бариерите.

Чувствам, че идеята за „нас и тях” лежи в основата на много проблеми в този свят. Когато група от хора се възприема като „нас” и отхвърля всеки друг като „тях”, често последиците са предразсъдъци, изключване и насилие. Виждаме го да се случва когато става въпрос за националност, етническа принадлежност, религия, класа, пол, сексуалност и способности. Наблюдава се на всяко ниво от човешкия живот: от детските банди до страните от Обединените нации.

Мисля, че книгите могат да надскочат „нас и тях”. Художествената измислица ни позволява да преживеем нечий друг живот, тъй като читателите съживяват всяка история в ума си по свой собствен начин. Поради това книгите ни правят по-съпричастни, нещо, което учените вече са доказали.

Работил съм в много сфери: политика, академичната област и журналистика. Искрено вярвам, че детско-юношеските книги имат най-голямо значение. Това са книгите, които ни изграждат като личности и остават с нас завинаги. Също като древните митове, те се занимават с наистина важните въпроси: Кои сме ние? Откъде идваме? Къде принадлежим? Как трябва да живеем?

Тези въпроси са причината да стана писател. В последната си книга „Феникс” разказвам за галактика, в която се води война между хората и извънземните. Главните герои са човешко момче и извънземно момиче. Извънземното момиче е беглец, семейството й търси убежище от войната. В началото на книгата семейството живее в бежански лагер, мразени и уплашени от хората около тях. Пътувайки заедно с тях, момчето-човек изпитва унижението от претърсването по границите, понася обидите по улиците, преживява и мирните маршове, които обединяват хората и извънземните. И открива, че хората и извънземните не са чак толкова различни, колкото си е мислил.

Не написах тази история провокиран от реална ситуация в нашия свят. Написах я заради идеята, която чувствам, че лежи в основата – „ние и те”. Най-голямата ми надежда е, че книгата може да помогне на читателите да се замислят за света около тях, за собствените си преживявания, за преживяванията на другите хора. Точно както Йела Лепман е вярвала, че детските книги могат да подтикнат младите хора да намерят смисъл.

Можете да си представите колко много означава за мен, че организацията, която тя е основала, избра книгата ми „Феникс” да представи Англия в почетния списък с детско-юношески заглавия за 2016 г. Тази селекция се прави на всеки две години измежду книги на автори от страните членки на Международния съвет за детско-юношеска литература. Надявам се, че когато почетният списък бъде съставен, издателите ще преведат колкото се може повече книги и ще разпространят историите по целия свят. Така ще ни помогнат да се ориентираме в свят, който е все по-взаимосвързан. Феноменалната реакция на апела за помощ на бежанците на Патрик Нес показва колко дълбоко се вълнуват от тези проблеми читателите и писателите на детски книги. Хората от една част на света не могат повече да се преструват, че нямат нищо общо с хората от друга част.

Мисля, че Йела Лепман е била права. Детските книги могат да изградят мостове на разбирателство, могат да ни помогнат да живеем заедно в този свят. И може би, само може би, биха могли да ни помогнат да започнем изграждането на по-добър свят.

Източник: The Guardian

 Превод: Ваня Златева