Отфрид Пройслер е интересен автор, почерпил опит от историите, които баба му Дора обичала да му разказва… Истории за пакостливи духове, призраци, русалки и вещици. Детството му е щастливо, но Втората световна война разделя бъдещия автор от роднините му. След години в плен, той става учител в малко алпийско селце и се сдобива със съпруга и три дъщери.
Търсейки нови истории, с които да възпитава учениците и децата си, Отфрид си припомня приказките на своята баба и постепенно започва да съчинява свои собствени. Приказки, в които героите са палави водни духчета, дружелюбни призраци и възпитани вещици. Приказки – заместители на страховитите творби на Братя Грим, в които доброто побеждава. Приказки за нови деца…
На български език ще откриете три от книжките на Отфрид Пройслер, събрани в един том в поредицата „Европейските разказвачи“ на изд. ЕМАС. Там ще се запознаете с „Малката вещица“, „Малкият воден дух“ и „Малкият призрак“.
Малката вещица си има големи ядове: иска да присъства на годишния събор на вещиците на Валпургиевата нощ, но е прекалено малка и неопитна! Големите й посестрими и особено леля Гърмелка са абсолютно против, но вещицата решава да погледа и да потанцува… Яхнала метлата си, тя се озовава в разгара на купона, но е заловена. Съветът на вещиците решава да я накаже и да я изпита дали е готова за истинска вещица. Малката магьосница има точно една година, за да стане добра…
Следвайки съветите на своя гарван Абраксас, Малката вещица се упражнява в магии и се опитва да помага на бедните и онеправданите, които среща в ежедневието си. Тя не само събира съчки за старите жени и се разправя с горския пазач, но и умее да забавлява децата на карнавала. Може да превръща хартиените цветя в ароматни украшения и да организира истинска забава за горските животни. Само че… Има нещо сбъркано в цялата история! Може ли вещица да върши добрини? Да спасява животни от лошотията на хлапетата? Да прави хората щастливи? Хмм…
Изминава точно една година, а Малката вещица трябва да се яви на изпит. Магиите са сложни, но тя ги изпълнява с абсолютна точност. Всичко върви по мед и масло, докато леля Гърмелка не отваря уста… Огън и жупел, гръм и мълнии! Злата вещица изсипва порой от грозни думи върху нашата героиня. А тя? Тя знае точната рецепта за вещерската клада за Валпургиевата нощ. Ха-ха-ха!
Ой-ла-ла, нощ Валпургиева е дошла!
—
Следващата книжка на Пройслер разказва историята на Малкия воден дух. Той се появява в подводно семейство, в къща с водораслени перденца. Около прозорците плуват рибки и други водни твари, които малкото водно момченце трябва да разучи. Подводният свят изглежда досущ като нашия (само дето е пълен с вода 
), а палавото духче прилича на всички дечица – пъха си водното носле навсякъде и разучава всяко кътче на Воденичния вир, в който живее. Първоначално баща му – големият Воден дух – излиза на разходки с него и го запознава с шарана Ципринус, но после… Детето получава свободата да се щура насам-натам и да опознава света.
Разбира се, пакостите не липсват и при водните духове! Как се прави пързалка в улея на воденицата и защо вирът е полупразен, може да обясни само едно духче. Как се ядат печени камъни пък ще разкрият новите му приятели – момчетата от селото.
Могат ли човешките деца и водните духове да дружат? Кой е дъждът и защо дангалаците с телчета на ушите не са добре дошли във вира, ще ви разкрие историята за малкия воден дух.
—
Третата книжка на Пройслер разказва за Малкия призрак. Той е снежнобял, спи в дървен сандък на тавана на имението Бухущайн и киха от прах. Има си най-добър приятел – г-н Буху, с който си разказват истории. Малкият призрак е изключително мил и дружелюбен, но и тъжен. Тъжен, защото иска да разбере как изглежда градчето Бухуберг през деня. Духчето навива часовници, държи очите си отворени, но нищо не помага: щом стане 1:00 часа, очите му се затварят и той потъва в дълбок сън до следващата нощ в 00:00…
Всичко би било предсказуемо, ако един ден призрачето не открива, че покривите не са сребърни от лунната светлина, а ЗЛАТНИ! Да, без да прави каквото и да било, нашият герой се събужда отново в 12 часа, но на обяд! Бухуберг го очарова, а децата, пристигнали на посещение в крепостта, привличат любопитното духче. Само дето… от снежнобял, призракът става катраненочерен! Как ли? Много просто, един слънчев лъч го докосва!
Междувременно в града се появява заплаха: Черният фантом започва да вилнее по улиците и пазарите, всявайки смут в живота на обикновените граждани. Полицейският началник и детектив Дървингер са изправени пред нечуван проблем – не знаят кого да гонят, а жителите изпадат в паника. Капак на всичко е и проваленото празненство по случай прогонването на шведите от Бухуберг преди 325 години… И докато всички умуват кой стои зад цялата работа, един нещастен призрак броди из подземните канали и се опитва да се превърне в нощен дух.
Кой разкрива тайната и как призраците са свързани със специални часовници, ще ви разкрие Отфрид Пройслер. Аз само бих заключила, че историята на малкия призрак е история за опита, почерпен от собствените изследователски грешки на всеки малчуган. Грешки, които ни правят по-мъдри и по-силни и ни показват кои са правилните пътища за всеки от нас.
—
И трите книги на Отфрид Пройслер са чудесни. Те са наситени с любопитни персонажи, с които всяко дете може да се оприличи. Всеки от героите прави грешки, но и трупа свой опит как да се справи в трудните ситуации. Доброто тържествува и в трите истории, а приятелството, честността и добротата заразяват не само книжните герои, но и малките им почитатели.
Ако търсите приказки за лека нощ, в които ужасите отсъстват, непременно потърсете книгите на Отфрид Пройслер. Вяьрвам, че Малката вещица, водното духче и призрачето от Бухущайн ще станат любимци не само на вас, но и на малчуганите.
Автор: Вал Стоева
