Мери Попинз

Улица Черешова, източен вятър и гувернантка, която пристига с чадъра си носена от поривите на вятъра. До тук добре! От класическа детска книга с главна героиня английска гувернантка очаквах нещо строго, благовъзпитано и … ами, английско.

Мери Попинз е всичко това, но и загадъчна, всезнаеща и с необикновени умения. Тя умее да усмири децата на семейство Банкс само с поглед и да ги накара да си легнат без да чуе и едно възражение. Може да разговаря с разглезеното съседско куче или нахалния скорец, който често си бъбри с бебетата-близнаци Барбара и Джон Банкс.

Заедно с Мери Попинз Джейн и Майкъл Банкс стават участници в най-различни доста чудновати случки – правят скоростна околосветска обиколка с вълшебния й компас, посещават странната сладкарничка на древната мисис Кори, пият чай с чичо Уиг реейки се във въздуха и присъстват на рождения й ден в зоологическата градина, където стават свидетели на най-странни сцени.

Всички хубави неща обаче имат край и когато задухва западния вятър Майкъл и Барбара усещат, че Мери Попинз ще си замине. Но не и преди да им е оставила по един подарък.

До края не можах да реша дали има нещо зловещо в Мери Попинз или тя е просто твърде странна, но безобидна гувернантка. Истината е, че тази книга трябва да се прочете на подходящата възраст. Тогава когато читателя възприема неограничените възможности на детството и реалността за едно и също нещо. Затова не чакайте двайсет или трийсет години, а разтворете страниците и се оставете на вятъра на приключенията да ви понесе преди да сте пораснали прекалено много.

А ето и още едно ревю за “Мери Попинз”.

 Автор: Лора Филипова

[club]