„Мене ме, мамо, змей люби“
Детско-юношеските книги с митологични елементи се радват на голяма популярност и печелят интереса на читателите си години наред. В последните години се появиха и смели романи, стъпващи върху българските предания и легенди, като чудесната поредица „Кало Змея“, страхотната „Приказка за Долната земя“ и др. Всички те, обаче, са заглавия, насочени към по-малките тийнейджъри. Време беше да се насладим на книга, изплетена от български фолклор, шеметни приключения и неочаквани обрати, подходяща и за по-големите любители на книгите…а защо не и за техните родители.
Вдъхновена от магичния Видин, Симона Панова ни поднася дебютния си роман „Змей закрилник“ (изд. „Сиела“) и намества камъка върху тъмната празнина. Именно красивата легенда, стояща зад средновековната крепост „Бабини Видини кули“ е заложена в книгата, в която се срещаме със сестрите Вида, Кула и Гъмза.
Вида поръчва на отбрани майстори на построят крепостта й, ала нощем неизвестна сила руши съграденото през деня. „Баба Вида“ е завършена на висока цена – змей закрилник е вградил в основите й Вида, за да пази и дава сили на зданието. Но направената жертва се оказва недостатъчна. С помощта на самодивата Зора, Вида започва тайно всяка година да вгражда по една сянка на мома, та „Баба Вида“ да черпи от младостта й. И тъй, та чак до днес.
А днес във Видин, нищо неподозиращи за дана, който градът им продължава да отдава, живеят четирима приятели. Близки и неразделни така, както могат да са само младежите. Рая, Лили, Владо и Тони заедно търсят мястото си в света на възрастните. Дните се нижат един след друг, без младежите да имат и бегла представа, че Зора и Вида са избрали техните сенки.
„Така беше и с хората, чиито сенки бяха вградени в постройки: те бързо излиняваха физически и както телата им оставяха минералите обратно в земята, откъдето ги бяха взели назаем приживе, така и душите им даваха своя принос, като вардеха крепостта, която ги бе пазила през целия им смъртен живот.“
Един ден царкинята и самодивата са посетени от омразен гост – змей Йордан, брат на вградения змей Пламен. Докато Пламен е светъл, приветлив и закрилящ, Йордан е тъкмо обратното – гневен и хладнокръвен съсипник. Сестрите и самодивата обединяват дарбите, хитростта и мъдростта си в опит да погубят Змея рушител… с помощта на четиримата приятели. Уви, събитията не се развиват по план, защото злото е равно по сила на доброто и всяко от тях може да накланя везните към себе си.
„Според старата поговорка кръвта се измива с кръв, но аз бях поживяла достатъчно векове, за да знам, че не е вярно. Пролятата кръв само плаче за още безсмислено насилие, което не гради нищо, а руши, без да подбира. Отмиват я единствено сълзите на покаяние от страна на пролелите я.“
И така в сенките на сънения Видин се разразява битка на живот и смърт, в която всеки е готов да жертва другия. В крайна сметка, какво значение има краткия като миг живот на хората пред непреходното величие на крепостта и амбицията на по-силните? А колко пък е важна една бездушна сграда, погълнала съдби и радост? Дали отмъщението може да върне загубеното? И може ли да се избяга от миналото?
„Стиснах здраво очи, но колкото и да се ослушвах, не чувах хрущенето на трошащ се хоросан, а от горните етажи не долиташе страшната пукотевица на раздвижващи се камъни. Опрях ръка в стената – пак нищо. Крепостта вече не трепереше, беше се успокоила и дремеше доволно като охранена котка.“
Какъв е краят на историята и дали „Баба Вида“ ще облизва лакомо каменни устни за нови сенки? Разберете сами!
Търсите змейски книги за по-малките? Погледнете тази статия (за деца 5-10 г.) и нейното продължение (за деца 8-13 г.).
Вземете книгите с код DK19 от Ozone.bg или Booklover.bg
Когато купувате книги с този код, Вие помагате
за насърчаването на детското четене в България.