“Меко казано” за истината и лъжата

В рубриката “Времевърт” ви връщаме назад във времето и ви срещаме с книги, които си струва да бъдат част от живота на децата – дори и с мъничко усилие от страна на родителите.

“Пет приказки” от Валери Петров са истински шедьовър за деца от всички възрасти. Привидно простичките и интересни истории се разгръщат под повърхността в много пластове, където всеки може да открие и размишления за вечните житейски ценности, и отпечатък от времето, в което са писани петте приказки.

Тъй като са поднесени уж по детски, приказките на Валери Петров често се предлагат на съвременните деца за самостоятелно четене, което ограбва както текстовете, така и самите деца. Защото “Пет приказки” изискват родителят и детето да ги четат заедно, за да се случи онзи важен преход между поколенията, онова предаване на знания и ценности, за което силно копнеят възрастните. Ето защо “Меко казано” от Валери Петров, с илюстрации от Люба Халева (изд. “Колибри”), попада заслужено в рубриката “Времевърт”.

Малкият Светльо се върти в леглото си и не може да заспи. Сложил е до себе си шест индианеца от пластмаса, “на детските романи последици това са”. Тогава в стаята се появява ненадейно Куче с тромпет, което свири тъжна музика.

То казва на момчето, че писмото, което се кани да напише до баба си, ще й причини голяма мъка, защото вътре пише: “Мила бабо, трите лева не ги получих.”. Трите лева са за още пластмасови индианци, заради които момчето е готово дори да излъже. А, както се оказва, писмото вече пътува до бабата. Кучето предлага на Светльо да му помогне и двамата се впускат да преследват пощенския плик с мазната лъжа в него.

“- По суша, въздух и море

не може нищо да ни спре,

преследваме

защото

на Светлето писмото!”

Двамата най-напред срещат професор Кълви – кълвач с ужасно главоболие. Към тях се присъединява и костенурката Коки №1 – професионален рали състезател. Къртицата Черния Къртис също се включва към компанията в преследване на писмото, което непрестанно им се изплъзва. Всички възхваляват Светльо и го наричат свой спасител и защитник на природата, докато момчето не се усеща, че и четирите животни имат буква “К” на гърба си. И са от Комисия за Картотекиране Кой Какъв е. И нарочно са забавили момчето, излъгало баба си.

Костенурката, Кълвачът и Къртицата са напълно убедени, че Светльо си заслужава наказанието, ала Кучето е склонно да му прости. Тогава вика на помощ Мишока, който живее в пощенската станция. Той и поколението му се отплащат за добрина, сторена някога от момчето. Приказката завършва със сълзи и усмивки, и с досънуване, защото не е нищо повече от предупредителен сън, както понякога се проявява съвестта ни.

“- …Затуй моят голям санбернарски съвет е:

дечица, щом почвате нова игра,

за минутка се спрете и за миг проверете

дали тя е наистина чак толкоз добра,

и отложете я, ако сте

с чувство, че може би пакост е!”

“Меко казано” е приказка, която изисква родителят да бъде до детето си при четенето й. Моралните въпроси за истината и лъжата са вечни, но тук са пречупени през историята за пластмасови индианци, плод на увлечението по приключенските и каубойски романи и филми, модерни преди около четиридесет години. За да се потопят плавно в историята, днешните млади читатели имат нужда от насоки и леки обяснения от страна на възрастните, които елегантно да зададат контекста на историята и да допълват с кратки обяснения в хода на четенето.

Пример може да бъде сцената с пощенската кутия. Децата днес често не знаят, че съществуват други писма, различни от имейлите. Жълтите пощенски кутии са напълно неясни по своето предназначение, а графикът за събиране на писмата (според приказката, до 24 часа) също е нещо, което често им е непознато. Ако детето прочете приказка, без да има представа за функцията на пощенските кутии, трудно би се насладило на цялата случка със заклещената кучешка лапа, кълвача с главоболие и лошия късмет, че часът е 25 и четвърт. Но съвсем леки разяснения наместват фокуса при четенето/слушането и детето може да се смее с глас на нелепата ситуация, сполетяла героите.

Сериозна помощ при четенето в това издание оказват илюстрациите на Люба Халева. Меките пастелни тонове успокояват четящото око, а закачливите детайли в рисунките заслужават самостоятелен прочит. Няма как да не му се прииска на четящия да се сгуши в козината на кучето, макар и да не е съвсем санбернарско. Невъзможно е да не се засмее на буквалния прочит на историята за изчезналия безсърдечен алпинист, за чието спасяване кучето минава по гребена на планината – децата, незапознати с планинските била, гребени и върхове, със сигурност си представят именно сцената, нарисувана от художничката.

Отличното оформление на изданието е поверено на Кирил Златков, което гарантира безупречно качество. Финален щрих са твърдите корици и принадлежността на изданието към поредицата “Валери Петров за деца” – отлични причини за попълване на личната библиотека с детски шедьоври.

Освен “Меко казано”, в поредицата на изд. “Колибри” ще откриете още “Пук!”, “Копче за сън” и “В Лунната стая”.

Не пропускайте и срещата ни с внучката на поета Анна Хаджимишева.

Книгите ще откриете в книжарница “Нисим” и в Ozone.bg с код DK19.

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.