„Мечокът и пианото“, приятелите и славата

Точно както „Линдберг“ на Торбен Кулман бе сензация на Панаира в Болоня през 2016 г., така през 2017 г. повечето издателски щандове бяха превзети от един определен мечок. Той носеше смокинг, свиреше на пиано и говореше всевъзможни езици. Книгата на Дейвид Личфийлд, „Мечокът и пианото“, се бе превърнала в хит.

Не е изненадващо красиви книги с приятни послания и чудесни илюстрации да завладеят сърцата на читателите по света. Все още е изненадващо обаче, когато тези толкова изящни книги се настанят на родния пазар (звучи тъжно, нали?). Затова появата на „Мечокът и пианото“ в каталога на изд. ФЮТ ме хвана напълно неподготвена. И щастлива, защото книгата е наистина очарователна, а вече мога да я чета със сина си на български.

Един ден малко мече намира някакъв странен предмет на полянка в гората. Предметът дрънчи ужасно, когато го докоснеш и първоначално мечето бяга от него.

Но любопитството, присъщо за всяко дете, го връща отново и отново при непознатото нещо, докато мечето не се превръща в мечок, а дрънченето – в нежна музика, излизаща изпод лапите му.

Както обикновено се случва, талантът бива разкрит неочаквано. Момиченце и баща му се появяват в гората, разказват това-онова на мечока за музиката и го приканват да се отправи към големия град, където ще свири на чудесни рояли, пред стотици хора, а и той самият ще се наслаждава на музиката. Жаждата за слава явно е присъща не само на хората, а и на мечоците и така героят се отправя на пътешествие в преследване на мечтата си.

Големи концертни зали. Многохилядна публика. Изумителен мечок, пръскащ своя талант всяка вечер в името на любимата си музика. Аплодисменти, платинени албуми и хиляди раздадени автографи. Ето как обикновен мечок с талант се превръща в легенда. 

„Той имаше слава, имаше награди и безброй почитатели, градът му даваше всичко, за което можеше да мечтае, но все пак нещо му липсваше.“

Докато прочитах този пасаж, непрестанно в ума ми изникваше мисълта, че богатите също плачат. Наглед простичката детска книжка ме накара да си припомня кои са истински важните неща в живота и да се замисля защо за обществото днес е по-важно да имаш слава и пари, вместо да си щастлив с най-истинската и вярна публика – семейството и приятелите.

Книгата завършва с драматична развръзка, която може и да ви накара да пуснете по някоя сълза. Вярвам, че след това ще се отдадете на разговор с децата за ценностите и за важните неща в живота. Красивите илюстрации на Дейвид Личфийлд ще ви помогнат да онагледите думите си и да посеете у децата семенцата на щастието, което определено не се крие в броя раздадени автографи. 

Онова, което ми липсва в книгата, са твърдите корици, които ще я запазят за по-дълго, имайки предвид усиленото й препрочитане. Но пък цената й в момента ще я направи достъпна за повече детски библиотеки.

–

Изданието е част от проект „Експериментът“. Оценката на Дàниел (3 години): много хубави картинки, интересна история. Понятия като слава, преследване на мечти и необходимост да си известен са още твърде далечни за дете на подобна възраст, но тъй като изданието е подходящо и за слушатели на 7-8 години, там вероятно подобни разговори ще са и необходими, и ползотворни.

Книгата е номинирана в категория „Откриватели“ (5-7 г.) в Награда „Бисерче вълшебно“ 2018.

Автор: Вал Стоева