Днес ще Ви представим още един български автор и илюстратор за деца и възрастни – Мая Андонова. Тя е посветила 17 години от живота си в работа над белия лист, който претворява в амалгама от текст и изображения. Автор е на 16 издания с поезия и проза за възрастни и на 19 книжки за деца. Наскоро излезе от печат антологията й „Съзерцавам необятното”, в която съществено място заемат произведенията й за деца. Те са събрани в томчето „Милион желания за малките – големи хора”, издадено от „Пакс корпорация”.
– Творите и за малките, и за големите. С какво е по-различно изкуството за деца според Вас?
Да пишеш за деца е още по-голяма отговорност. Децата са с чисти души и за да можеш да твориш за тях, трябва да бъдеш като тях.
– Какво Ви се иска да провокирате у малките си читатели с помощта на рисунките и текстовете Ви?
Искам да дам възможност на децата да развиват своето въображение, да са положителни и градивни – да бъдат творци.
– Съществува мнение, че най-добрите детски писатели са тези, които са запазили детето в себе си. Подкрепяте ли го?
Да, така е. С децата се изисква откритост. Текстовете да са по детски написани, за да може детето да изпита удоволствие и радост. Децата разбират, когато си искрен с тях и когато не си.
– От какви книги се нуждаят според Вас днешните български деца?
Трябва да има повече автори за деца. Книжките за тях да са написани и нарисувани разбираемо, да са забавни и интересни. Да ги стимулират да учат, да станат добри хора.
– За авторите за деца е важно да скъсят дистанцията между себе си и своята публика. Разкрийте ни част от „тайните” си за постигането на това.
Трябва да си един от тях. Започваш да говориш с техния език, да обсъждаш техните проблеми, да отговаряш на въпросите им.
– Имате ли любими автори и илюстратори за деца, чието творчество е Ваша пътеводна звезда?
Аз съм автор със свой почерк, стил и изказ. Възхищавам се на великите автори от моето детство: Ангел Каралийчев, Братя Грим, Ханс Кристиан Андерсен.
– Как се „раждат” идеите Ви за герои и илюстрации?
Те идват неусетно, без да подозираш. Нещо те провокира и ти започваш да пишеш или да рисуваш.
– По какъв начин се възприемат илюстрациите Ви от децата?
Винаги съм се старала илюстрациите ми да бъдат лесни за възприемане, да са забавни и интересни. Да доставят удоволствие на децата. Когато бъдат оцветени, илюстрациите ми оживяват. Затова децата толкова много ги харесват.
Интервюто взе: Катя Кирилова
