Магията на приятелството се крие в „Изгубен и намерен“

„Изгубен и намерен“ на Оливър Джефърс е една от най-дългоочакваните книги на български език. Тя е и едно от най-смелите издателски решения, наред с „Приказки от крайните квартали“ на Шон Тан. Авторът й е носител на редица награди, в чужбина са луди по неговите илюстрации и простички текстове със силни послания. А днес, благодарение на изд. „Рибка“, този шедьовър вече се намира и по българските книжарници.

Историята е съвсем простичка: едно момче открива пингвин пред вратата си. Не се знае откъде се е появил пингвинът. Важното е, че изглежда тъжен и следва момчето навсякъде. За да му помогне да открие своя дом, малкият герой научава всичко за животинския вид и решава да съпроводи черно-белия си приятел до Южния полюс. Но дали пингвинът наистина иска да се върне там или му е необходимо съвсем друго, разказват илюстрациите на автора.

„Изгубен и намерен“ е от класическата порода „картинни книги“ – така популярни и необходими за по-малките деца. В тях сюжетът (поне в преводните издания) се предава с по едно изречение, което е събрало и видимото, и невидимото, и изказаното, а и онова, което кара детето да разсъждава, да крои планове за финала на книжката, да развива свои собствени посоки. В този тип четива основна роля играят илюстрациите – те умеят да грабват детското внимание, да доразвиват думите на автора и същевременно да пресъздават цели светове с няколко щриха. Оливър Джефърс безспорно е гений в тази област и е истинско удоволствие да откриваш малките детайли в привидно опростените му картини.

Много посоки за разговор с децата могат да бъдат открити между редовете на „Изгубен и намерен“. Една от най-важните за мен е за емпатията – онази емоционална интелигентност, която прави децата състрадателни и толерантни, а оттам – способни да съжителстват с другите живи същества. И, разбира се, темата за приятелството, която заема централното място в сюжета на книгата.

Книгата е част от проект „Експериментът“, при който с 2-годишния Дàниел четем книжки от самото раждане. Странно или не, до момента не бяхме попадали на книги за пингвини и той нямаше никаква представа що за животно е това. Показвайки му корицата на „Изгубен и намерен“ с въпроса: „Виждаш ли пингвинчето?“, той безпогрешно го посочи. Гениално? Не мисля. Просто това е магията на картинните книги, при които илюстрациите не са обременени с хиляди подробности, а са обхванали наистина важното.

Автор: Вал Стоева