В “Детски книги” винаги сме вярвали, че когато на децата се дава възможност да подбират книги, които са им интересни, те ще станат добри читатели. Радваме се, когато специалистите твърдят същото!
За дискусията “за” или “против” четенето за удоволствие пише Max Ehrenfreund, журналист във в. “Вашингтон Пост”.
По случай еврейския празник Ханука Сандра Стоцки завежда внуците си в „New England Mobile Book Fair“ в Нютън, Масачузетс. Те, обаче, се лутат безцелно. Книжарницата, която се намира в предградие на Бостън, разполага с 2973 кв.м., пълни с книги, но децата нямат любими автори, нищо, което да им се иска да прочетат.
Стоцки, която смята себе си за „професионална баба – еврейка“, прелива от препоръки. В края на краищата, тя е писала образователните стандарти за държавните училища в Масачузетс, широко приети като най-добрите в страната до 2010 година, когато са заменени с Common Core стандартите**. Тя е възмутена, когато едната от внучките й все пак избира „Възпламеняване”, втората част от трилогията „Игрите на глада“. Книгата е твърде лесносмилаема, смята Стоцки, и във всеки случай не е носител на ценностите, с които тя иска да израснат внуците й. „ Баба няма да ти вземе това за Ханука“, е нейният отговор към внучката.
Случката със Стоцки е показателен пример за дискусията сред експертите по детско четене: дали учениците трябва да четат каквото им харесва, или трябва да бъдат насочвани към определени заглавия, които представляват по-голямо предизвикателство – възпитателни книги, които ще ги направят по-добри читатели?
Последният „удар“ идва от изследване, публикувано в края на миналата седмица от издателството за популярни детски книги Scholastic Corp., според което учениците в прогимназията и гимназията, които разполагат с време да четат книги по свой избор в училище, са по-склонни да четат за удоволствие.
„Изборът, според нас, е ключов момент“ – казва Кайл Гуд, говорител на Scholastic. „Когато оставяме децата да избират книгите, които им се четат, те ще станат запалени читатели.”
В изследването 78% от учениците, които четат редовно (поне 5 дни в седмицата) за удоволствие, твърдят, че имат време да четат книга по избор в училище. Обратно, само 24 % от нередовните читатели (четат за удоволствие по-малко от един ден в седмицата) казват, че са имали време да четат книга по избор в училище.
Както може да се види в таблицата, при редовно четящите ученици вероятността да кажат, че са имали време да четат книга по избор, е три пъти по-голяма. Това предполага, че при тийнейджърите има силна зависимост между редовното четене и възможността да избират какво да четат. (Ще забележите, че връзката между редовното четене и помощта на родителите в избора на книги е много по-слаба).
Разбира се, възможно е времето, което по-големите деца посочват като време за четене по избор, да се ограничава единствено в училище. Като цяло, само 26% от децата между 12 и 14 години и едва 14% между 15 и 17 години казват, че четат за удоволствие поне пет дни в седмицата.
Допускаме обаче, че чрез поощряване на децата да избират книги по свой вкус възпитаваме у тях усещането, че четенето е нещо, което те харесват, и това ги кара да прекарват повече време в четене и извън училище.
От десетилетия изследователите предполагат, че ако се отделя структурирано време за четене за удоволствие, децата се научават да ценят книгите, а децата, които обичат да четат, стават по-добри читатели. Това изследване кара много от специалистите да подкрепят свободното четене по време на училищните занимания.
Чувствата, които децата във втори и трети клас изпитват към четенето, са показателни за това доколко добре ще се справят на тестовете за четене в седми клас, независимо от нивото им в долните класове.
Изследването на Scholastic показва също така, че днес децата, които четат за удоволствие, са по-малко отпреди. Във възрастта между 6 и 17 години техният процент сега е 31% сравнено с 37% през 2010 година. Спадът се забелязва особено при момчетата и по-големите деца, които вече четат по-рядко за удоволствие.
Стоцки, обаче, не смята, че това е правилният начин да бъдат привлечени децата към четенето.
„ Децата трябва да четат много повече, и то много по- трудни неща, отколкото биха чели по собствен избор“, казва тя.
Тя отбелязва, че свободното четене отнема време от образователните дейности, които са по- полезни, а всяка минута в класната стая е ценна.
В идеалния случай децата трябва да се поощряват да четат книги по свой избор след училище и през лятото – ако не от бабите си, то от учителите, които могат да им предложат списък с препоръки, счита Стоцки.
Пам Алин, застъпник на грамотността и автор на няколко книги за педагози и родители, посветени на четенето, възразява, че децата прегръщат четенето, когато имат възможност за избор.
„ Когато можете да правите избори относно книгите, които да четете; когато харесвате книгите, които четете, ставате читатели за цял живот, защото когато обичате нещо, вие се усъвършенствате в него“, твърди тя.
Освен това тя смята, че когато децата избират сами книгите, те са по-мотивирани да ги овладеят, дори когато представляват предизвикателство за читателските им умения, а педагозите трябва да имат повече доверие в избора на учениците си.
Превод : Милена Златарова
*Заглавието е на редакцията на “Детски книги”.
** Common Core Standarts – система от образователни стандарти, обхващащи обучението на децата в периода от детската градина до 12 клас, изготвени съвместно от специалисти на 48 щата в Америка. Понастоящем се прилагат в 43 щата.
