“Дългият път надолу” – разтърсващ роман в стихове

Джейсън Рейнолдс е американски писател от афро-американски произход. Книгите му са номинирани за редица награди, финалист е в престижни класации. Като момче, израснало в трудни условия (цветът на кожата все пак има значение), той прочита първата си книга отначало докрай, когато е 17-годишен. Превръщането му в писател е необичайно за средата, в която расте. И може би тъкмо тези необичайни фактори превръщат книгите на Рейнолдс във феномен – неочаквано добри, неочаквано философски, някои – в стих.

Интересът ми към творчеството на Рейнолдс дойде след разговор с добра приятелка, която живее в САЩ. Разказът й за книгата All American Boys и темата за расизма, разнищена от Рейнолдс и Брендън Кийли под формата на различни гледни точки на тийнейджъри – типичен бял американец и чернокож, – спрямо една и съща случка, постави началото. “Дългият път надолу” (изд. “Егмонт”) затвърди убеждението ми, че Рейнолдс ще бъде вписан в учебниците по литература някой ден.

Главен герой в “Дългият път надолу” е 15-годишният Уил, чийто брат е убит. В квартала, в който живее момчето, има строги правила:

№1: ПЛАЧ

Не плачеш.

Независимо за какво.

 

№2: ДОНОСНИЧЕСТВО

Не издаваш.

Независимо за какво.

 

№3: ОТМЪЩЕНИЕ

Убиваш.

Независимо от всичко.

Правилата не са създадени, за да бъдат нарушавани. Целта им е да помагат на сломените духом да ги следват.

Така и Уил, отчаян от случилото се, поема с асансьора надолу, с пистолет в ръка, в търсене на мъст. Докато се вози, на всеки етаж в кабината се появява по една личност от миналото му, станала основно оръдие или жертва на правилата. Всеки нов пътник разказва по нещо, допълва, провокира Уил, дава му още гледни точки по въпросите за живота и смъртта, за правилата и смисъла от следването им, за порочния кръг на мъстта.

Финалът е отворен, “Идваш ли?” зее като широко отворена врата, а прекрачването й гарантира, че няма път нагоре. Но изборът е оставен в ръцете на главния герой, а и на читателите, които дълго ще водят мислени диалози в търсене на правилно решение.

Написана в стихове, които следват свой ритъм (римата тук не играе важна роля), книгата ще преобърне представите на читателите над 14 години за литературата. Необикновената форма на романа го превръща в приятна изненада, която може да се прочете и много бързо, но и много бавно. Първоначалната еуфория, че си прочел цял роман за час или два, отстъпва място на шока от нестандартното поднасяне на важните житейски теми за живота, смъртта, семейния дълг, прошката. Тогава идва моментът на втори прочит, по-бавен и задълбочен, при който читателят открива майсторството на Рейнолдс да разказва вълнуващо тежки истории и да поставя въпроси, неумолимо изискващи намирането на отговори. Всеки следващ сблъсък с книгата става още по-бавен и задълбочен, а всеки детайл идва на мястото си, отключва нови врати и напластява нови гледни точки към първоначалното впечатление на читателя.

Структурата на главите е изненадваща, заглавието на всяка от тях е част от основния текст (ако сте от онези, които не четат имената на главите, обърнете специално внимание). Поетичността, в която са обвити важните въпроси, елегантно провокира читателя да размишлява. Анаграмите, вплетени като отделни глави, допълнително стимулират търсенето на връзки между думите.

Преводът от английски език на Иванка Ангелова е великолепен. Корекцията е на Павлина Върбанова. Ако има нещо, което мога да отчета като слабост на българското издание, това е корицата. Бяла и изчистена, със завоалирани връзки между дима в асансьора, летящия куршум и магистралните платна, тя може да разказва истории единствено на онези, които вече са прочели книгата. Приковаването на вниманието на бъдещи читатели, уви, не е лесна задача, когато корицата не привлича от пръв поглед. Ето как изглеждат британската и американската корици:

This slideshow requires JavaScript.

“Дългият път надолу” печели вниманието и на четящите тийнейджъри, които пишат в Detskiknigi.com, а и на деветокласници от читателски клуб, част от мрежата “Бисерче вълшебно”. Дотолкова впечатлени от историята на Уил, децата наричат своя клуб “Книгите – дългият път нагоре”.

Вземете книгата с 10% отстъпка и безплатна доставка от Ozone.bg с код DK19

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и ревюираме книги за Вас.