Лиса, Моливко, Маншон – шофьорите на детството

В сезона на почивките е особено важно да останем бдителни на пътя. За да предпазим близките си същества от инциденти, не е достатъчно да залепим стикер „Бебе в колата!“ на задния й прозорец. С мисълта да повишат осведомеността на хората за отговорното поведение навън, много организации по света провеждат кампании по случай 29. юни, Международния ден за безопасност на движението. Съпричастни към усилията на тези организации, решихме да подберем откъси от няколко детски книги с персонажи шофьори. Надяваме се, че така ще ви припомним да карате внимателно и да бъдете толерантни към водачите и пешеходците около себе си.

Да започнем с „Лиса шофьор” – римуваната приказка на Ева Корназова (изд. „RAMOS”). Авторката ни изправя пред лисицата, която първа сред горските обитатели се сдобива със свой автомобил. Какво обаче се случва, когато решава да го използва сред дъбравите?

„…А напетата Лисана

бързо сваля си колана,

гордо вдигнала глава:

– Вижте ме, каква кола!

Всички ахват във почуда,

някой казва: „Тя е луда!

С тези тежки колела

тъпче цялата гора!”

За разлика от Лиса, героите на Юрий Дружкин от повестта „Моливко и Сръчко“ (изд. „Народна младеж“) си имат най-безшумното и безопасно возило. Дали обаче гумите от възглавници няма да им създадат други проблеми?

„Като видя тоя необикновен автомобил, Сръчко се зарадва:

– Ей сега ще го изпреварим! Бива ли всички да ни изпреварват, а пък ние с тебе никого да не можем да изпреварим…

И той ловко насочи автомобила към черната настилка.

„Търрр!“

Меките розови калъфки залепнаха за горещия асфалт и се разкъсаха.

Разхвърча се пух изпод колелата. Вятърът го грабна, разпиля го и го понесе из града над автомобили, къщи и дървета.

– Я колко мъх се е разхвърчал от тополите. – рече едно старче. – Значи лятото ще бъде хубаво.“

Когато пише „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“ (изд. „Периодика“), Ено Рауд едва ли провижда колко актуално ще прозвучи екологичното послание на книгата му в наши дни. С думите на тримата неразделни приятели, чиито приключения описва, Рауд отправя посланието, че най-ценна (както на пътя, така и в отношението към околните в цялост) е грижата.

„- Причината се крие единствено в нашето отдалечаване от природата – каза Мъхеста брада. — Хората обърнаха гръб на природата и все удобства търсят. Мързи ги да ходят пеша и са направили толкова много коли, че по улиците няма къде да стъпиш от тях.

– И ти самият си се наместил удобно в един такъв автомобил – засмя се Полуобувка.

– Какво чудно има в това? – сопна му се Мъхеста брада. – Ти май забрави, че аз седя тук, за да ти сваря чай от еленов мъх. Какво се хилиш такъв! Ще се смееш после, като си сръбнеш от чая.

– Моля те, не се тревожи. – примирително рече Маншон. – Тревогите не водят към нищо добро. Аз например щом се развълнувам, обърквам имената на някои неща. Я по-добре да излезем навън като добри приятели и да разберем как се е стигнало до такова задръстване.

Приятно пътешествие между страниците и…карайте разумно!