За летните списъци и как да поддържаме интереса към четенето

В разгара сме на онова време в годината, когато в книжарниците влизат майки, татковци, баби и дядовци и следват “задължителния летен списък”. Избират 3, 4, 5 заглавия. Заглавия, които са задължителни, защото имат “висока художествена стойност”, “имат поука”, “Това си е класика!”, “Госпожата е казала!”.

След това стоварват книгите пред детето и правят график, в който всеки ден трябва да се отмятат по 20 или 30 страници, а след това може нещо “забавно”.

Ако искате вашето дете да чете за удоволствие, да чете с радост и разбиране, да чете, защото му харесва – моля ви, не правете така!

В учебния план по четене няма време за обсъждане и преглед на зададените за лятно четене заглавия. Ако детето ви, членува в читателски клуб и работи извънкласно по посочените заглавия, това вече е съвсем друг въпрос.

Списъците, които съществуват в повечето книжарници, не са актуализирани от десетилетия. Това са заглавия, които задължително изискват родителска активност в лятното четене. Те изобилстват от непознати думи, сложен исторически контекст и непонятна за днешния читател мотивация на героите.

Не смесвайте задължителното четене с четенето за удоволствие. Задължително се четат уроците по “Човек и общество” и “Човек и природа”. Задължително се изпълнява проектната работа по дадена тема, задължително се учат граматичните правила по български език. Няма как три месеца, през лятото, да има задължително четене. Това би накарало и най-любознателното  дете да погледне в друга посока. Четенето може да бъде по желание и за удоволствие.

Не налагайте мнението си при избора на книги. Оставете децата да изберат онова, което им се струва интересно. Заведете ги в библиотеката и ги оставете да поговорят с библиотекаря. Покажете им къде живеят добрите истории, разрешете им да избират сами, нека разговарят с експерт. Дайте им възможност да изберат, четат и да гласуват в Награда “Бисерче вълшебно”. Със сигурност ще спечелите от положените усилия.

Насочвайте децата си към нехудожествени заглавия. Разнообразието от книги, посветени на науката или пък биографични истории, е голямо. Темите са разнообразни, представени са по занимателен и увличащ начин. Повечето съвременни заглавия предлагат и идеи за активности навън. Четенето може да бъде част от разходките, екскурзиите и лятото при баба и дядо.

Не преследвайте брой прочетени книги. По-добре да има една прочетена и обикната книга, отколкото три отметнати, забравени и неразбрани. Позволявайте на децата да оставят скучните книги. Често е трудно да намериш интересно и приятно за теб самия заглавие. Почетете заедно отзиви и препоръки за книги в специализираните сайтове и обсъдете онова, което ви се струва интересно.

Не карайте децата си да ви четат на глас. Когато някой чете на глас, той не може да вникне в историята. Децата четат механично, показвайки ви само четивна техника. Ако искате да проверите дали детето ви наистина чете, ще трябва и вие да прочетете книгата и да я обсъдите с него.

Няма бърз и лесен начин детето ви да заобича четенето. Не съществува магическа система от 20 стъпки, които да научат детето ви да чете. Няма алгоритъм. Колкото и скъп да е един курс, той не може да ви гарантира любов към книгите! Това е дълъг съвместен път.

Позволете на детето да избира, да ви разказва.

Вслушвайте се в неговото мнение и интереси.

Бъдете негов пример и вдъхновение.