„Лабиринтът на фавна“ – мрачна приказка за пораснали деца
„Лабиринтът на фавна“ е един от филмите, оставили траен отпечатък в спомените ми. Затова когато видях едноименната книга със знака на изд. „Ерове“, знаех, че ще я прочета на всяка цена и при първа възможност. Нещо повече, очакванията ми бяха много високи и не бях склонна на компромис. В своя защита ще кажа, че имах основание – книгата е рожба на тандема Гийермо дел Торо (режисьор и сценарист) и Корнелия Функе, чийто талант познаваме от „Мастилено сърце“.
Обикновено книгите излизат преди екранизациите си и служат за вдъхновение и поле за интерпретации. В този случай процесът е обърнат. Само мога да предполагам колко е трудно да се добавят загадъчност, непредвидимост и фантазия към бездруго зрелищния филм на дел Торо, детайли, които да гъделичкат въображението и след последната страница. Корнелия Функе е поела хвърлената ръкавица и трябва да призная, че се е справила блестящо.
„Майка й казваше, че приказките нямат нищо общо със случващото се в реалния живот, но Офелия знаеше, че не е така. Тъкмо от тях беше научила всичко за този свят.“
Годината е 1944, а Испания е разкъсвана от конфликти. 13-годишната Офелия и бременната й майка Кармен пътуват към новия си дом. Офелия очаква братче от втория съпруг на майка си – харизматичния, но студен и властен капитан Видал, когото тя мислено нарича Вълка. Скоро двете пристигат в студената мелница, превърната в щаб и временен подслон за капитана, и момичето разбира, че е невъзможно да бъдат щастливи на това място, под господството на Видал.
„Майка й обаче не искаше и да чуе. Казваше се Кармен Кардозо. Беше на тридесет и две години и вече беше овдовяла и като че ли беше забравила как да се вглежда в света без омраза или без страх в очите. За нея животът просто взимаше всичко, което тя обичаше, и го смачкваше между зъбите си, превръщайки го в пепел.“
В същото време в лабиринта зад мелницата няколко приказни същества се пробуждат с радост и надежда – тяхната принцеса най-сетне се е завърнала. Именно в лабиринта Офелия среща прастария фавн, който я уверява, че тя е дългоочакваната владетелка на подземното царство. Но завръщането в царството след толкова векове не може да се случи току-така – трябват предизвикателства, за да изпитат чистото сърце на момичето. И ето че Офелия приема да изпълни трите изпитания преди да е изгряла пълната луна…
Междувременно здравето на майка й се влошава, а добри хора рискуват живота си, за да помогнат на бунтовниците, скрити в гората. Жаждата за кръв на Видал е неутолима и той извършва жестокост след жестокост, докато Кармен чезне, упоена, в постелите, а Офелия се разкъсва между дълга към майка си и желанието да се махне от това размирно място. Фантазия и истина се преплитат по ужасяващо реален начин, докато девойката вече не може да разграничи едното от другото и да посочи кое е по-страшно и болезнено.
„Да предадеш собственото си дете заради една нова любов, беше непростим грях и пръстите на майката на Офелия трепереха, докато тя разкопчаваше копчетата на роклята, макар усмивката да не напускаше лицето й в престореното й убеждение, че животът и любовта са точно такива, каквито тя искаше да бъдат.“
„Лабиринтът на фавна“ е приказка, но, уви, тя няма щастлив край. Или пък има? Зависи в какво изберете да повярвате. Докато повечето приказки са предназначени за по-невръстна аудитория, „Лабиринтът на фавна“ е подходяща за уверени читатели, достигнали 15 години. Вярно е, че в книгата бродят фавни, феи и фантастични създания, но също така я населяват и загубата, насилието, пречупената надежда.
„Най-големите ни страхове винаги се спотаяват, скрити някъде под нас, и разтърсват почвата под краката ни, точно когато се опитваме на стъпим сигурно и уверено.“
Вероятно ще се зачудите с какво романът е по-различен от филма и как обогатява сюжета му. И отговорът е – с истории в историята. Въпреки че книгата не се отклонява от действието във филма, в нея са поместени допълнителни разкази, започващи с класическото „Имало едно време“. Те се отличават с невероятен и преувеличен характер, подобно на всички приказки, и разкриват по малко за миналото на бащата на Офелия, за капитана, подземното царство и др. Досущ като криволичещи пътеки в лабиринт.
Ако вие и/или юношата ви обичате магията, но и не сте слепи за реалността, ако сте деликатни мечтатели, но притежавате и дръзновена воля, то поемете дъх и пристъпете в „Лабиринтът на фавна“. Победете себе си, устойте на слабостите си, преглътнете страховете си и ще излезете от него владетели на личното си царство.
