Л. Ф. Баум разкрива тайната на малкия Клаус, по-известен като Дядо Коледа

Наближаването на Коледа носи ухание на ябълки и канела, оживление по магазините, дълги списъци с желани играчки и весела детска глъчка. По това време на годината екипът на Detskiknigi.com се опитва да намери интересни обичаи и книги, свързани с празника, чрез които да предаде на децата традициите и да повиши интереса им към онази магия, витаеща отвъд трапезите и пакетите с чудновати достижения на индустрията.

Ако се зачетете в статиите ни или сами направите проучване кога са се появили елхите, например, ще се върнете назад до свети Бонифаций, Мартин Лутър, та дори и до Христос и украсените палмови дървета. За появата на играчките обаче никой нищо не споменава. Тази най-желана от децата награда си оставаше обвита в мъгла, докато не прочетох „Как малкият Клаус стана Дядо Коледа“ от Лиман Франк Баум (изд. „Колибри“). Писателят, известен на читателите с приключенията на малката Дороти от Канзас и Магьосникът от Оз, се гмурка в най-дълбоките тайни на Коледа, за да проследи появата на добрия старец и на неговите така обичани от децата подаръци.

В гората Бързи живеят нимфи, феи, нукове и рилове. Те са безсмъртни същества, които полагат грижи за горите, животните, цветята. Сред тях е и красивата нимфа Несил, която в един момент осъзнава, че има нужда да направи нещо наистина значимо в живота си. Дочула разказа на великия горски цар Ак за изоставено досами гората бебе, тя го осиновява. Дързостта й е нечувана, но останалите същества също проявяват желание да се грижат за човешкото дете и малкият Клаус заживява при приемната си майка и нейните посестрими.

„Детството е времето, когато човек е най-доволен – каза Ак, проследил мислите на младежа. – През тези години на невинни удоволствия малките същества са най-безгрижни.“

Така се случва и с Клаус: расте необезпокояван, обичан, обгрижван. Добротата на Несил и горските обитатели му дава сила и спокойствие, и нищо не нарушава покоя му. Но когато господарят Ак се завръща при любимите си нимфи и вижда младежа, решава да го заведе на пътешествие, за да опознае своя род. Клаус за първи път вижда хората, техните радости и неволи.

„Богатството на родителите определя съдбата на децата…

– Но всички изглеждат еднакво мили и невинни – замислено каза Клаус.

– Да, докато са малки – съгласи се Ак. – Радват се на живота и не мислят много-много. След това ги притиска човешката участ и те разбират, че трябва да полагат усилия, да се тревожат, да превиват гръб, за да спечелят богатство, тъй предпочитано от хората.“

Древните мислители казват, че „който трупа познание, трупа тъга“. Младият Клаус се връща при Несил, но видяното в човешкия свят го е променило и той решава да заживее сам, извън гората Бързи, и да се опита да направи децата толкова щастливи, колкото той е бил в своето детство. Героят се заселва в Засмяната долина, среща се с хората и неизменно носи радост на малчуганите с вниманието, което им обръща.

„… трябва да знаете, че по онова време родителите пренебрегваха децата и не им обръщаха особено внимание. Ето защо в техните очи беше истинско чудо, че свестен човек като Клаус посвещава цялото си време на това да дарява щастие на децата.“

 

През една дълга зимна вечер възмъжалият Клаус, докато скучае, неусетно издялква от дърво фигурка на котка. Това е първата му играчка от хиляди други, но се оказва, че е и първата играчка в цялата история на играчките! Щастливите беднячета, които Клаус посещава редовно, се радват на пъстроцветните животинки и славата на добрия момък се разнася навред. Децата дори се научават да го посещават и да търсят хубавите изобретения. Един ден сред тях се нарежда и Беси Блайтсъм – дъщеря на надменен лорд, който отказва да пусне Клаус в дома си.

Моралната дилема, пред която се изправя героят – дали трябва да носи играчки и на децата на богатите, или да ги предоставя само на бедните, – е лесно разрешена с помощта на Несил и царицата на феите:

„– Ние, горските жители, не познаваме богатството – отговори нимфата. – Струва ми се, че децата си приличат, направени са от една и съща глина, а богатството е като дреха: обличаш го или го събличаш, но детето не се променя…

– Несил има право – отсъди царицата, – защото, независимо дали детето е бедно, или богато, копнежът му за хубава играчка е съвсем естествен. Сърцето на богатата Беси страда по същия начин като на бедната Мейри, тя се чувства също толкова самотна и нещастна и също толкова весела и щастлива. Според мен, приятелю Клаус, твой дълг е да даряваш щастие на всички малки създания, независимо дали живеят в палат или в бедна къщурка.“

Оттук започва истинското превъплъщение на малкия Клаус в Дядо Коледа. Баум умело проследява трудностите и успехите му, умението да намира решения на предизвикателствата, които водят до появата на неговата шейна и на северните елени, първи от които са Копринел и Лъскавел. В усилията му да дарява радост и щастие, той е подпомаган от своите безсмъртни приятели, които дори повеждат война срещу злите огви, за да защитят Клаус.

Ако ви е интересно защо едно време Санта Клаус е влизал през комините и как точно се е случвало това, в книгата ще намерите отговор. Ще разберете как се е появила традицията за окачване на чорапи над камината, защо светецът на децата разнася подаръци само на Бъдни вечер и кой му помага днес, когато комините не водят до камини, а децата са се увеличили неимоверно.

За да затвори устата на родителите-изнудвачи, Баум е добавил в историята и разсъждения по темата за „добрите“ и „лошите“ деца:

„След това, когато едно дете беше палаво или непослушно, майка му казваше:

– Трябва да помолиш за прошка добрия Санта Клаус! Той не обича непослушни деца и ако не се разкаеш, повече няма да ти носи красиви играчки.

На Санта Клаус обаче не му беше приятно да говорят така. Носеше играчки на децата, защото са мънички и безпомощни и защото ги обичаше. Знаеше, че и най-добрите деца понякога лудуват, а най-палавите често са добри. Децата по цял свят са такива и дори да беше способен да ги промени, не би го направил.“

На мен, като възрастен, краят ми се стори малко немагичен, но със сигурност децата, които си задават хиляди въпроси „Защо?“, ще бъдат удовлетворени да знаят, че и играчките по магазините са дело на добрия старец.

–

Чувствата ми към текстовете на Лиман Фрак Баум винаги са били смесени. Харесвам отделни части от историите му и ненавиждам други. Не мога да отрека обаче, че „Как малкият Клаус се превърна в Дядо Коледа“ е една от коледните ми находки за годината и ще я споделя с радост с децата ми.

Очарованието на книгата до голяма степен се дължи и на коледния дух, който внасят илюстрациите на художника Дамян Дамянов. Изобразителната техника, която е използвал, е вдъхновена от сецесиона, все още характерен художествен стил за епохата, когато Баум пише своята история. Акварелните илюстрации са детайлни, на места силно орнаментирани, обрамчени в декоративни рамки, които ги отделят от текста и ги правят самостоятелни произведения. Някои от тях са придружени от текстове, като например Lelut или Kelkka („играчки“ и „шейна“ на финландски – езикът, който би трябвало да говори Дядо Коледа).

Заглавието на книгата, както и на разделите „Младост“, „Зрялост“, „Старост“, проследяващи етапите от живота на Клаус, са изписани калиграфски и вплетените в тях елементи са продължени като рамка по страниците на разделите. Инициалните букви се срещат в началото на всяка нова глава и превръщат книгата от обикновен предмет във вълшебно огледало, с чиято помощ пред погледа на читателя оживява магичната история на Дядо Коледа.

За завършек ще отбележа, че преводът на текста е на Надежда Розова, а на стиховете – на Кристин Димитрова. Ето и пример за майсторския превод на стиховете, с който ще ви пожелая весела подготовка за предстоящите празници:

„И с хо-хо-хо!
И ха-ха-ха!
И хо-хо-ха-ха-хи!
Летим, летим с шейната
в снега сред тишината.
Очаквайте ни с коледни елхи!
Подарък-изненада
на всеки днес се пада,
децата до едно ще са засмени.
Препускаме към вас
във този късен час
с вълшебен впряг от северни елени.“

Вземете книгата от Ozone.bg с код DK19. 

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.